Четвъртият пореден бойкот на големите хранителни вериги в България завърши с обратен ефект – вместо спад в оборотите, търговските обекти отчетоха ръст в приходите. Според данни на Националната агенция за приходите (НАП), на 5 март – ден преди бойкота – оборотите от продажби на храни са били 25,5 млн. лв. На 6 март, когато се проведе бойкотът, те са се увеличили до 29,3 млн. лв., което е ръст от близо 4 млн. лв.
Докато първият бойкот на 13 февруари доведе до спад в продажбите с 30%, при следващите ефектът се обърна. Важно уточнение е, че ръстът на оборотите на 6 март се дължи основно на масовите 50% намаления в магазините. Това означава, че макар приходите да са по-високи, реалните печалби на търговските вериги вероятно са намалели, а потребителите са пазарували на по-ниски цени.
Организаторите на бойкота признават, че не могат да проверят или оспорят официалните данни на НАП. Велизар Енчев, един от инициаторите, посочва, че ситуацията в България няма аналог в другите балкански страни. В Гърция, Хърватия, Черна гора и Сърбия масовите бойкоти доведоха до празни магазини и реален натиск върху търговските вериги и правителствата. В резултат на това някои държави предприеха мерки за ограничаване на търговските надценки.
В България обаче ефектът е бил обратен – вместо да избягват магазините, много хора, особено пенсионери и социално слаби, са се възползвали от намаленията и са пазарували повече именно в дните на бойкота. Според организаторите, това е попречило на каузата и е „пречупило“ социалната солидарност.
Въпреки първоначалните обещания за контрол върху цените на основни храни, след бойкота на 13 февруари правителството се е отказало от тази идея. Вместо това, в момента се говори само за скъсяване на веригите на доставки, но без гаранции за ограничаване на надценките, които понякога достигат 100%.
„Българите трябва да осъзнаят, че са граждани, а не поданици на властта и търговските вериги. Докато се примиряваме, ще продължаваме да оцеляваме, но не и да живеем достойно“, завършват позицията си организаторите.
