Брутният външен дълг на България (публичен и частен) е нараснал с 16% на годишна база, достигайки 50,828 млрд. евро към края на май 2025 г. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, към същия месец на миналата година дългът е възлизал на 43,794 млрд. евро, което е със 7,034 млрд. евро по-малко.
Настоящият размер на брутния външен дълг се равнява на 45,3% от прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, докато към края на май 2024 г. е бил 42,2% от БВП.
Структура на дълга по срокове и сектори
В края на май 2025 г. краткосрочните задължения са 8,206 млрд. евро (16,1% от брутния дълг), което е повишение с 6,2% спрямо май 2024 г. Дългосрочните задължения възлизат на 42,622 млрд. евро (83,9% от брутния дълг), което представлява ръст от 18,2%. От общата сума 33,023 млрд. евро (65%) са със срок над една година.
Ето как се разпределя дългът по сектори:
- Държавно управление: Дългът нараства с 50,2% до 15,601 млрд. евро (13,9% от БВП).
- Централна банка: Задълженията намаляват с 6,8% до 1,884 млрд. евро (1,7% от БВП).
- Други парично-финансови институции: Дългът се повишава с 22,4% до 7,626 млрд. евро (6,8% от БВП).
- Други сектори: Задълженията нарастват с 1,9% до 12,687 млрд. евро (11,3% от БВП).
- Вътрешнофирмено кредитиране: То достига 13,029 млрд. евро (11,6% от БВП), което е ръст от 2,5%. Този сектор остава с най-голям дял в структурата на външния дълг – 25,6%.
Други данни
По-голямата част от външните задължения – 79,8% – са деноминирани в евро. За сравнение, година по-рано този дял е бил 80,1%.
