Съдържание
България посреща 2026 година с нова валута и старите си проблеми. Евробюджетът, който Министерството на финансите представи като „реалистичен и дисциплиниран“, се оказа всичко друго, но не и обнадеждаващ. Това не е документ, който чертае визия – това е счетоводна таблица, съшита с компромиси.
Финансовото министерство се кълне, че ще запази дефицита под 3%, за да изпълни критериите за еврозоната. Добре звучи на хартия. Но зад тази уж „фискална стабилност“ стоят повишени осигуровки, орязани помощи и по-тежка данъчна тежест за малкия бизнес. Властта нарича това „баланс“. Хората го наричат оцеляване.
Осигуровки нагоре, доходи надолу
От 1 януари осигурителните вноски се вдигат с два процентни пункта, а минималната заплата става 620 евро. Пенсионната вноска също расте – но пенсиите не. В същото време майчинството за втората година се „увеличава“ до 900 лв., което едва покрива наема в по-големите градове. Детските остават замразени, а помощта за децата с увреждания – мизерна и закъсняла.
Така нареченият „социален пакет“ е по-скоро статистическа украса – цифри без съдържание, обвити в празни обещания.
Бюджет на данъците, не на растежа
Новият бюджет идва с обещание за „по-добра събираемост“. Преведено на нормален език: повече контрол, повече бюрокрация и повече санкции за бизнеса.
Данъкът върху дивидентите се удвоява, акцизите растат, а прословутият софтуер за управление на продажбите (СУПТО) се връща – задължително и с двомесечен срок за въвеждане. Малките търговци, които едва оцеляват, сега ще трябва да плащат и за нови системи, и за обучение, и за глоби при грешка.
Така изглежда държавата, която не помага, а взима и наказва. Вместо стимули за растеж – задушаваща регулация. Вместо подкрепа – „фискална дисциплина“ по учебник.
Реформа само на думи
Министерството на финансите говори за „структурна промяна“ и „модерен бюджет“. Но зад тези фрази няма реформа – няма нито стратегия за здравеопазването, нито реална политика за образование, нито механизъм за справяне с демографската катастрофа.
Инвестиции в иновации? Няма. Реална децентрализация на общините? Няма. Единственото сигурно е, че ще плащаме в евро. Но животът ни ще продължи да струва все по-скъпо – в левове, в нерви и в разочарование.
„Ляв“ или „десен“ – няма значение, когато е празен
Политическите обвинения около бюджета са също толкова кухи, колкото и самият документ. Едните викат, че е „прекалено ляв“, другите – че „удря бизнеса“. Истината е проста: това не е нито ляв, нито десен бюджет. Това е бюджет без посока.
Властта се хвали, че е намерила баланс. Но балансът между апатия и безразличие не е постижение – той е диагноза.
Евро в портфейла, липса на справедливост в джоба
България влиза в еврозоната с бюджет, който изглежда повече като списък с оплаквания, отколкото като програма за развитие. Хората ще броят в евро, но ще живеят в бедност, в недоверие и в усещането, че държавата пак мисли само за себе си.
Еврото няма да ни направи богати, както левът не ни направи бедни.
Богати ни правят визията, смелостта и справедливостта – а от тях в този бюджет няма нищо.