20-годишният Мариян Пасков от град Кула бе открит мъртъв, зверски убит и разчленен в началото на март – едно от най-шокиращите престъпления във Видинска област от години. Случаят предизвика масово възмущение и постави редица въпроси към институциите, които до момента мълчат.
Приемно детство и опасно обкръжение
Мариян и сестра му били отгледани от приемни родители, след като биологичната им майка ги изоставила и се преместила да живее с ново семейство във Видин. Въпреки грижите и подкрепата на приемното семейство, Мариян напуска дома, когато става пълнолетен, за да живее при свой познат – Антон Илиев, в ромската махала. Там попада в рискова среда, свързана с насилие, алкохол и наркотици.
Убийство с особена жестокост
След запой на 2 март, Мариян е зверски пребит от Илиев и неговия приятел Валентин Каменов. Когато осъзнават, че момчето е мъртво, двамата опитват да заличат следите – разчленяват тялото, опитват да го изгорят и го заравят край сметището. Няколко дни по-късно останките са открити.
Полицията потвърждава: убийството е извършено с особена жестокост – Мариян е бил пребит, нарязан, запален и заровен. Шокът в града е пълен.
Бягство и задържане
След престъплението, извършителите се укриват – първо в Сърбия, после в Чехия, където полицията ги задържа. Благодарение на европейската заповед за арест, и двамата вече са върнати в България и са с постоянна мярка „задържане под стража“.
Разследването напредва, но прокуратурата предупреждава, че окончателен обвинителен акт ще има едва след съдебната ваканция. Мотивите за престъплението остават неясни – предполага се, че е било извършено в пиянски унес, с хулигански подбуди, вероятно и с опит за въвличане на жертвата в наркопрестъпления.
Обществен натиск и институционално бездействие
Убийството на Мариян предизвика вълна от протести в Кула. Жителите настояват за изселване на Антон Илиев, Валентин Каменов и техните семейства, посочвайки, че от пристигането им в града са постоянен източник на агресия, проблеми и страх. Вече има депозирана подписка до общината, прокуратурата и полицията – стотици граждани искат решителни действия.
Реакция от страна на институциите обаче все още няма. Според местните, властите се въздържат да предприемат мерки, за да не бъдат обвинени в дискриминация – отказ, който обществото възприема като поредна проява на безотговорност и страх от взимане на реални решения.
