Днес настъпва рядко астрономическо събитие – т.нар. Черна Луна. Макар че няма да можем да я видим с просто око (всъщност Луната изобщо няма да се вижда), явлението предизвиква интерес сред астрономи и любители на небето заради своята необичайност и специфичен контекст, отбелязва Live Science.
Какво представлява Черната Луна?
Събитието не е свързано с вида на самата Луна. „По време на всяко новолуние нашият естествен спътник е обърнат към Земята с тъмната си страна. Тъй като тогава Луната се намира между Земята и Слънцето, не можем да я видим в светлината на дневното небе“, обяснява пред БТА физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия към БАН и Катедра „Астрономия“ на Софийския университет.
Тъй като липсва лунна светлина, небето ще бъде особено тъмно – идеално условие за наблюдатели на звезди и астрономически явления.
Терминът „Черна Луна“ няма строго научно определение, но в популярната литература се използва за обозначаване на по-редки конфигурации на новолуние. Най-често това е:
-
второто новолуние в рамките на един календарен месец, или
-
третото новолуние в сезон, който съдържа четири.
Именно вторият случай наблюдаваме днес. Това съвпадение се случва, когато четири новолуния попадат в периода между едно слънцестоене и следващото равноденствие – в конкретния случай между лятното слънцестоене на 21 юни и есенното равноденствие на 22 септември.
Какво следва?
През септември ни очаква още едно впечатляващо явление – Кървава Луна. Тогава естественият спътник на Земята ще придобие червеникав оттенък, когато навлезе в сянката на нашата планета. Това ще бъде едно от четирите лунни затъмнения за годината, като най-зрелищното от тях ще бъде именно пълното затъмнение в началото на септември, видимо и от България.
Освен това, до края на годината ще наблюдаваме и две суперлуни:
-
първата – в нощта на 5 срещу 6 ноември,
-
втората – на 4 срещу 5 декември.
При суперлуние Луната изглежда по-ярка – с около 16% повече от обичайното. Макар че трудно можем да уловим разликата с просто око, ефектът е осезаем за астрономите, поясняват специалистите, цитирани от Телеграф.
