В последните години темата за по-кратката работна седмица набира популярност в цяла Европа. Все повече държави експериментират с различни модели, които дават на хората повече свободно време, без това да се отразява на заплащането им.
Европейският контекст
В Полша вече тече пилотна програма за четиридневна седмица, а в Гърция на обществено обсъждане е внесен законопроект, който запазва 40-часовата норма, но позволява тя да бъде разпределена в четири работни дни по 10 часа. Основната цел е създаване на по-гъвкави условия за родители и баланс между професионалния и личния живот.
Подобни практики се прилагат и в други европейски държави, но резултатите са различни – някои компании отчитат по-висока продуктивност и по-мотивирани служители, докато други срещат затруднения.
Българската реалност
У нас Кодексът на труда предвижда стандартна петдневна работна седмица с максимум 40 часа. Данните на „Евростат“ показват, че България е сред страните с най-дълга работна седмица в ЕС – средно 39 часа, като делим първото място с Гърция.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева е скептична към идеята за четири дни работа при запазване на осемчасовия ден и същите възнаграждения. По думите ѝ недостигът на работна сила, ниската автоматизация и специфичните регулации у нас правят подобна реформа трудно приложима.
„Това може да стане само в отделни предприятия и при сериозни ограничения – например как се отчита извънредният труд, броят на договорите на един служител и особеностите на самото производство“, уточни тя.
Сходна позиция изрази и Кирил Бошев от Асоциацията на индустриалния капитал в България, според когото четиридневната седмица би довела до спад в производителността и бюджетни загуби. „Хората не са роботи – след дълъг работен ден ефективността неизбежно пада“, подчерта той.
Гласът на синдикатите
Според КТ „Подкрепа“ и КНСБ темата не бива да се отхвърля, а да се обсъжда в диалог между работодатели и работници. В някои сфери като IT вече се прилагат гъвкави схеми, а колективните трудови договори могат да отворят пътя за нови експерименти.
„Ключовият фактор е заплащането – ако то се запази, служителите могат да бъдат дори по-ефективни. Но при понижаване на доходите промяната ще загуби смисъл“, коментира вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов.
Докато в Европа все повече страни търсят баланс между работа и личен живот чрез по-кратка седмица, България остава по-предпазлива. Недостигът на кадри, ниската производителност и особеностите на икономиката ни засега поставят сериозни бариери. Но дискусията вече е започнала – и въпросът е не дали, а кога и в каква форма страната ни ще се включи в тази тенденция.
