Съдържание
В българската политика често се появяват фигури, които се представят като „хора извън системата“ – уж независими, уж далеч от партийните зависимости и политическите схеми. Те идват с обещания за промяна, морал и ново начало.
Един от тези образи днес се опитва да бъде Николай Попов.
Публичният му образ е внимателно изграден – човек, който стои настрана от политическите игри и наблюдава системата отвън. Но когато се погледнат фактите, се оказва, че картината е значително по-различна.
Николай Попов и „Пазари Юг“ – дълги години в общинската система
Николай Попов не е случаен наблюдател на управлението. Той е оперативен шеф на общинското дружество „Пазари Юг“, структура на Столична община, която от години се смята за едно от най-апетитните общински предприятия.
Попов заема този пост повече от един мандат, което го прави добре установена фигура в управлението на дружеството.
Още при преизбирането му през 2016 година бившият общински съветник от БСП Борис Цветков призова той да не бъде оставян на поста. Причината – дружеството губи над половин милион лева във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).
Въпреки тази значителна загуба на публични средства, ръководството на дружеството остава непроменено.
Политическите връзки в управлението на „Пазари Юг“
Управлението на общинското дружество показва и ясна политическа конфигурация.
Николай Попов и неговата колежка Вера Вербовска се считат за част от квотата на ГЕРБ, а третият член на съвета на директорите – Петър Василев – е кум на бившия общински съветник Симеон Славчев, който по-късно създаде партия „МИР“.
Подобна комбинация от политически връзки повдига въпроса дали общинските дружества се управляват изцяло на професионален принцип или са част от партийни договорености.
Николай Попов – координатор на ГЕРБ в район „Оборище“
Друг важен факт е, че Николай Попов е бил координатор на партия ГЕРБ в столичния район „Оборище“.
Тази позиция не е формална. Координаторът:
-
организира местните партийни структури
-
участва в подготовката на изборни кампании
-
провежда политиката на партията на местно ниво.
С други думи, това е активна роля в партийния апарат, което поставя под въпрос твърденията, че Попов стои извън политиката.
Това допълнително подсилва впечатлението, че той е добре позиционирана фигура в политическата среда, а не човек, който наблюдава системата отстрани.
„Спасителят“ от системата… която самият той представлява
И тук идва големият парадокс.
Днес се правят опити Николай Попов да бъде представян като критик на системата.
Но фактите показват друго:
-
години в общинско дружество
-
политическа квота
-
партийна длъжност
-
участие в изборни кампании
-
близост до партийни кадри.
Всичко това описва не външен наблюдател, а човек, изграден от самата система.
И затова обществото има пълното право да зададе един прост въпрос:
може ли човек, който години наред е бил част от механизма на властта, изведнъж да се появи като негов спасител?
Или просто ставаме свидетели на поредния внимателно режисиран политически образ.
