„Евростат“ публикува актуален анализ на индекса на ценовите равнища в Европейския съюз за последните три години, който очертава двойна тенденция: държавите с традиционно високи цени постепенно се доближават до средното за ЕС, докато страните от Централна и Източна Европа ускоряват процеса на ценова конвергенция. България се откроява със значително по-високи цени при някои ключови хранителни продукти като мляко, яйца, масла и мазнини.
Според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, България продължава да е страната с най-ниско общо ценово равнище — около 60% от средното за ЕС.
„Разликите между страните остават големи. В по-скъпите държави се наблюдава леко поевтиняване, докато в България има догонване — доходите растат по-бързо, а цените се доближават до средното с около 4 процентни пункта. При храните това догонване е още по-осезаемо — около 9%. Въпреки това услугите у нас все още са значително по-евтини в сравнение с Европа“, посочи той в ефира на NOVA.
Богданов отбеляза още, че българските домакинства харчат около 30% от доходите си за храна, докато в ЕС този дял е между 18 и 20%. В същото време електроенергията за бита у нас остава по-евтина в сравнение със Северна и Западна Европа.
Икономистът Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН допълни, че цените на храните в България вече са с над 8% над средното за ЕС.
„Имаме най-евтините ресторанти в Европа, но и най-ниска посещаемост. В същото време млякото и млечните продукти у нас са най-скъпите, въпреки че изкупната цена е сред най-ниските. 60–70% от млякото, което консумираме, е внос, а българското излиза по-скъпо от чуждото. Собственото ни производство на масло покрива едва около 20% от потреблението“, обясни той.
Конвергенция и ценови нива през 2023–2024 г.
Средното ценово равнище в ЕС се изравнява с това на Естония. Повечето западноевропейски държави — с изключение на Италия, Испания и Португалия — остават над средното. България и Румъния продължават да са сред страните с най-ниски нива – съответно 60% и 64% от средното за ЕС.
Ценовата конвергенция у нас значително се ускори в периода на висока инфлация (2021–2023 г.), когато България се придвижи от 49–53% до близо 60%. През 2024 г. обаче този процес се забавя – увеличението е едва с 0,5 процентни пункта спрямо предходната година. Въпреки това България вече не е най-евтината страна в ЕС, изпреварвайки Унгария и изравнявайки се с Естония за втора поредна година.
Ценови разлики по сектори (2024 г.):
-
Жилища: 38% от средното за ЕС
-
Здравеопазване: 44%
-
Комуникации: 82%
-
Храни и безалкохолни напитки: 88%
Цени на основни хранителни продукти (България спрямо ЕС):
| Продуктова група | Цена спрямо ЕС |
|---|---|
| Мляко, сирене, яйца | 126% |
| Масла и мазнини | 118% |
| Хляб | 73% |
| Месо | 75% |
| Плодове | 73% |
Тези данни показват, че при определени категории — особено мляко, сирене, яйца и мазнини — цените у нас са с 18 до 26% над средното за Съюза, въпреки по-ниските доходи.
Причини и изводи
Несъответствието между цените и доходите поставя под съмнение ефективността на пазара и наличието на реална конкуренция в някои сектори. Докато в по-бедни страни потребителите би трябвало да плащат по-ниски цени, при хранителни продукти в България се наблюдава обратната тенденция — скъп продукт, ниска изкупна цена и висока вносна зависимост.
През 2024 г. България остава значително под средноевропейското ценово ниво, но при някои основни хранителни стоки домакинствата са подложени на по-висок финансов натиск, отколкото в други държави от ЕС.
