Нов инфлационен натиск върху европейската икономика е възможен заради геополитическото напрежение в Близкия изток и риска за енергийните доставки, но Европа разполага с инструментите да се справи с тази ситуация. Това заяви евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова в интервю за БНТ в предаването „Светът и ние“, коментирайки влиянието на международните конфликти върху инфлацията, енергийните цени и икономическата стабилност в Европейския съюз.
Според Цветелина Пенкова най-голямото предизвикателство в момента е свързано с енергийните доставки и стабилността на световните енергийни пазари. По думите ѝ ситуацията около Ормузкия проток има ключово значение за глобалната икономика, тъй като през този стратегически морски маршрут преминават около 20% от световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Всяко забавяне или прекъсване на доставките през този коридор може да доведе до рязко повишаване на цените на енергийните суровини, което от своя страна се пренася върху цените на всички стоки и услуги и засилва инфлационния натиск.
Евродепутатът подчерта, че при подобна ситуация основният приоритет в краткосрочен план трябва да бъде защитата на европейските граждани и индустрията от ценови шокове. В средносрочен план обаче ключовата задача пред Европейския съюз остава ускоряването на инвестициите в енергийна инфраструктура, както и диверсификацията на доставчиците на енергийни ресурси. Именно чрез по-добра свързаност между държавите членки и чрез развитие на нови енергийни коридори Европа може да намали зависимостта си от външни рискове и да ограничи инфлационния натиск.
В разговора беше поставен и въпросът за големите разлики в цените на електроенергията в различните части на Европейския съюз. Според Цветелина Пенкова основната причина за тази ситуация е липсата на достатъчна свързаност между електроенергийните мрежи в отделните региони. Тя даде пример, че в определени часове от денонощието цената на електроенергията може да се различава до десет пъти между Северна Европа и Югоизточна Европа. По думите ѝ ограничената свързаност в Централна Европа на практика превръща Югоизточна Европа в изолиран енергиен остров, което води до по-високи цени за бизнеса и домакинствата.
Пенкова подчерта, че е несправедливо гражданите в една част на Европа да плащат в пъти по-ниска цена за електроенергия в сравнение с потребителите в България и други държави от региона. Именно затова инвестициите в енергийна свързаност и модерни електропреносни мрежи трябва да се превърнат в стратегически приоритет за Европейския съюз.
Евродепутатът посочи, че като основен преговарящ от страна на Европейския парламент по регламента TEN-E ще работи за ускоряване на инвестициите в електропреносните мрежи и за по-добра интеграция на европейските енергийни пазари. По думите ѝ без инвестиции в инфраструктура, съхранение на електроенергия и модерни енергийни технологии няма как да се изгради реален общ енергиен пазар и равнопоставена конкурентна среда за европейската индустрия и потребителите.
В интервюто Цветелина Пенкова акцентира и върху ролята на ядрената енергетика като стратегически, устойчив и дългосрочен източник на енергия за Европейския съюз. Според нея стабилната енергийна система изисква баланс между възобновяемите енергийни източници и базовите мощности, които могат да гарантират постоянни доставки на електроенергия. Развитието на нови технологии, умни енергийни мрежи и системи за съхранение на електроенергия също е ключово за стабилността на европейската енергетика.
Евродепутатът коментира и предстоящата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 година. По думите ѝ увеличаването на бюджета е положителен знак, но предложеният модел за разпределение на средствата чрез Национални и регионални партньорски планове крие риск от по-централизирано управление на европейското финансиране. Пенкова подчерта, че кохезионните фондове остават от ключово значение за държавите от Централна и Източна Европа, включително за България.
Според нея промяната в начина на разпределение на средствата може да ограничи ролята на регионите и местните власти, които досега имаха по-пряк достъп до европейско финансиране. Тя посочи, че срещу този модел вече се формира сериозно обединение не само в страните от Централна и Източна Европа, но и в големи държави членки като Германия и Франция.
„Ние предпочитаме да се придържаме към досегашния модел на разпределение на средствата, тъй като всичко друго създава риск от по-централизирано и несправедливо управление“, подчерта Цветелина Пенкова. По думите ѝ именно справедливото разпределение на европейските средства, инвестициите в енергийна инфраструктура и стабилните енергийни доставки са сред ключовите фактори, които могат да помогнат на Европа да се справи с новия инфлационен натиск.
