Дания, която в миналото беше известна с либералния си подход към мигрантите, от началото на този век постепенно затяга миграционната си политика, особено след бежанската криза през 2015 година. Тогавашният дяснолиберален премиер Ларс Расмусен заяви: „Ще затрудним достъпа до Дания, за да пристигат по-малко хора.“
Още тогава правителството намали срока на валидност на разрешителните за пребиваване, намали социалните помощи за кандидатите за убежище и затегна правилата за семейно обединение.
Политоложката Марлене Винд обяснява: „Когато социалдемократите се върнаха на власт, осъзнаха, че в Дания съществува широк консенсус по тази политика, затова решиха да я продължат.“
Резултатът не закъсня – през 2019 година социалдемократката Мете Фредериксен спечели парламентарните избори, като се ангажира с твърда миграционна политика.
Новата линия на правителството бе ясна: кандидатите за убежище могат да останат в страната само временно. Целта на интеграцията бе отстъпена пред приоритетното връщане в родината. Според властите именно това е причината броят на подадените молби за убежище да намалява. През 2024 година са подадени едва 2333 заявления.
Историята на сирийското семейство на Ала Дуба и съпруга ѝ Мустафа Факих илюстрира новите реалности. Те загубиха дома си в Алепо и вече осем години живеят в Дания. Мустафа пристига две години преди семейството си – през 2015-та, прекосявайки Средиземно море с лодка. Той е разпределен на датския остров Ерьо – живописен курорт.
През това време Мустафа основава фирма за градинарски услуги и почистване, а Ала учи, мечтаейки да стане възпитателка. Въпреки това и двамата имат разрешителни за пребиваване с двегодишен срок, като настоящото им изтича през май, съобщава АРД.
За много датчани основният аргумент срещу по-големия прием на мигранти е, че Дания е малка страна с щедра социална система, която може да бъде застрашена от твърде голям приток на хора.
За тези, които не получават разрешение за убежище, подходът е много по-строг. Хората, които отказват доброволно да напуснат страната или не могат да бъдат депортирани, обикновено биват настанявани в специални депортационни центрове, които често се сравняват със затвори.
Съобщението към бежанците е ясно: „Връщайте се, тук нямате бъдеще.“ Дания често постига успех с тази стратегия, според министъра по интеграционните въпроси Кааре Дибвад Бек, който счита, че датският модел може да служи за пример.
