Дара, известна с нейната енергия, провокация и непримирим дух, разкрива неподозирани страни от себе си в първото си телевизионно интервю след сватбата със съпруга ѝ Ервин. Въпреки че бракът никога не е бил част от представите ѝ за бъдещето, тя не крие, че човекът до нея е успял да я излекува и да ѝ донесе търсения комфорт.
„Като дете на разведени родители си казвах: ‘значи тия приказки за принцеси и принцове не са верни’ и ми трябваше доста дълго време, докато успея да излекувам тази рана в себе си“, споделя певицата пред NOVA.
Още от мига, в който среща Ервин, тя усеща, че той е мъжът за нея. До него Дара се чувства истински себе си и преоткрива своята „женска енергия“. „Успях да се отпусна в неговите ръце и да се почувствам защитена. Да не искам да се защитавам сама. Да пусна контрола, който толкова много исках да имам във взаимоотношенията“, разкрива още изпълнителката.
Опитът ѝ в тази връзка успява да заличи дори убеждението от детството ѝ, че двама души не могат да бъдат щастливи заедно. Двамата си обещават никога да не губят пътя един към друг и пренасят тези обещания пред олтара.
„Бях много нетърпелива, подскачаща пружинка, навита, готова, чакаща с нетърпение да кажа ‘да'“, разказва с усмивка Дара. „Исках да бъда със семейство и приятелите ми, да им кажа колко много обичам този мъж, да няма прекалена помпозност“, допълва тя.
Като сватбен подарък на Ервин, Дара посвещава една от песните си в предстоящия ѝ албум – „ADHD“. Тя избира заглавието, след като самата тя открива, че има „модерната болест“. ADHD, или Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, е неврологично разстройство, характеризиращо се с невнимание или хиперактивност.
„Ако има пуснат климатик, звъни телефон и ти ми казваш нещо, тотално ще ми спре токът – целият ми този хаос се оказа, че е ADHD“, разкрива Дара.
Един от основните симптоми на това психическо разстройство е срещането на трудности при концентрация, лесна загуба на фокус и търпение. Именно затова Дара избира да кръсти така и албума си, който определя като точно такова хиперактивно „прескачане“ между стиловете.
„Той ми позволи безхаберно да скачам от един стил в друг, да правя това, което ми харесва и искам да го направя“, казва още тя и допълва: „Албумът се казва по този начин не толкова заради синдрома, а заради това, че в музикален план аз съм толкова много различни неща, че не искам да се определям само с едно.“
Дара иска да си дава подобна свобода по-често и да влага личния си хаос и в творчеството си. „Когато се появи спонтанното ми аз, то започва да подскача в стаята като едно дете и тогава се раждат много готини проекти. Тогава се прави изкуство“, заключава певицата.
