Българското земеделие се сблъсква с множество проблеми, но един от най-фундаменталните е нежеланието за сдружаване. Производителите все още предпочитат да работят сами, а не в кооперации, въпреки потенциалните ползи от общата работа. Това се отразява особено силно в отношенията между производители, прекупвачи и търговски вериги.
Според Венцислав Върбанов, председател на Българската агрохранителна камара, сдружаването е ключът към решаването на проблемите в земеделието. Той твърди, че различията в интересите и характера на земеделците са основни пречки, но ако браншовите организации демонстрират, че могат да работят заедно, това ще подтикне и производителите към сътрудничество.
Примерът с Франция показва, че сдружените производители на сирене, макар и малки поотделно, формират мощен кооператив, който има силата да влияе на цените и надценките в търговските вериги. В България обаче, липсата на нормативна уредба и контрол позволява на веригите да доминират, а фермерите да получават по-малко за своята продукция.
Върбанов посочва, че държавата трябва да усилва контрола върху търговските практики и да гарантира справедливи условия за производителите. Според него, кооперирането е успешен социално-икономически модел, който може да работи и у нас, ако бъдат премахнати икономическите бариери.
Въпреки че правителството подготвя мерки за подкрепа на сдружаването на земеделците, включително субсидии за къси вериги на доставка, липсата на данъчни преференции за кооперациите все още е сериозна пречка. Без промени в данъчната политика и подобрения в Търговския закон, земеделците не виждат икономическа изгода от сдружаването.
Министерството на земеделието работи върху законопроект, който ще гарантира справедливи цени за земеделските производители, които доставят продукция на големите търговски вериги. Въпреки разногласията за таваните на надценките, законопроектът има за цел да укрепи позицията на производителите и да осигури по-голямо сдружаване.
