Идеята на работодателите за замразяване на минималната работна заплата (МРЗ) се сблъска с категоричния отпор на синдикатите. Този дебат повдига важни въпроси за порочните практики при определяне на възнагражденията и основните затруднения както за бизнеса, така и за служителите.
Според Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора, един от големите проблеми е липсата на точна статистика. Често се спекулира, че около половин милион българи получават минимално възнаграждение, като в тази група попадат дори и инженерни специалисти.
Танчева подчерта, че подобна практика води до загуба на квалифицирани кадри в дългосрочен план и затруднява привличането и задържането на нови служители. Тя смята, че бизнесът често предпочита да спести средства, вместо да инвестира в дългосрочно планиране на човешките ресурси. За да се постигне баланс, Танчева предлага да се създаде ясна и прозрачна формула за изчисляване на МРЗ.
Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ посочва, че основен проблем са разликите в изчисленията на основното и брутното възнаграждение. Според нея, ако страните се споразумеят за замразяване, това ще изисква и промяна в методиката на изчисление. Макелова е против подобни начини за регулиране на сумите, защото често не се отчитат важни фактори като извънреден труд.
Васил Велев, председател на АИКБ, е категоричен, че Европейската директива за минималната заплата все още не е транспонирана в българското законодателство, въпреки че България е задължена да го направи. Той смята, че Кодексът на труда съдържа грешки, като посочва, че разпоредбите се прилагат погрешно и не дефинират ясно съотношението между основната и брутната заплата. Според Велев, преизчисляването на минималните възнаграждения може да навреди на служителите с по-висока квалификация.
Тези противоречия подчертават необходимостта от задълбочен диалог и ясни правила, които да гарантират справедливост и да осигурят устойчиво развитие както за работниците, така и за работодателите.
