Съдържание
Светът продължава да расте като население, но не навсякъде. Докато някои региони отбелязват демографски бум, други са изправени пред рязко и трайно намаляване на броя на жителите си. Данните за периода 2020–2050 г. очертават тревожна картина за редица европейски държави, като България се нарежда на първо място по очакван спад.
България – най-бързо намаляващото население в света
Прогнозите сочат, че до 2050 г. България ще преживее най-големия демографски срив в глобален мащаб – спад от 22,5% спрямо нивата от 2020 г. Това означава значително свиване на работната сила, натиск върху социалните и пенсионните системи и ускорено застаряване на населението.
Основните причини са добре известни – ниска раждаемост, висока смъртност, застаряващо население и продължаваща емиграция на млади хора в трудоспособна възраст.
Балтийските държави и Източна Европа също в риск
След България се нареждат Литва (-22,1%) и Латвия (-21,6%), които също са изправени пред сериозно намаляване на населението си. И в двете държави ключов фактор е масовата емиграция към по-развитите икономики на Западна Европа, съчетана с ниски нива на раждаемост.
Украйна (-19,5%) също е сред страните с очакван драматичен спад, като при нея освен демографските тенденции влияние оказват и геополитическите сътресения и военните конфликти.
В региона на Западните Балкани Сърбия (-18,9%) е сред най-засегнатите, с трайна тенденция на отрицателен естествен прираст и миграция на млади специалисти.
Общи тенденции: по-малко раждания, повече възрастни хора
В основата на тези процеси стоят три основни фактора:
-
Ниска раждаемост – в повечето от изброените държави коефициентът на плодовитост остава под нивото за просто възпроизводство на населението.
-
Застаряване на населението – увеличава се делът на хората над 65 години, което води до естествено намаляване на броя на жителите.
-
Емиграция – особено сред младите и образованите, които търсят по-добри икономически възможности в чужбина.
Икономически и социални последици
Намаляването на населението има пряко отражение върху икономическия растеж, пазара на труда и устойчивостта на социалните системи. По-малко работещи означава по-малко приходи в бюджета и по-голяма тежест върху активното население.
В същото време обезлюдяването на цели региони създава допълнителни предизвикателства – затваряне на училища, липса на медицински услуги и инфраструктурни проблеми.
Демографските прогнози не са неизбежна съдба, но изискват целенасочени политики – стимули за раждаемост, подкрепа за младите семейства, мерки за задържане и връщане на емигранти, както и активни стратегии за привличане на работна сила отвън.
За държави като България предстоящите десетилетия ще бъдат решаващи – дали тенденцията ще се задълбочи, или ще бъде овладяна чрез навременни и ефективни решения.
