Депутатите ще гласуват удължителния закон за бюджета на второ четене, а вотът в пленарната зала се очаква да бъде сред най-важните решения на Народното събрание преди депутатската ваканция до изборите на 19 април. Темата влиза като точка втора в дневния ред и има ключово значение за работата на държавата, защото именно удължителният закон трябва да осигури финансова рамка, докато бъде приет редовният бюджет за 2026 година.
Интересът към гласуването е голям, тъй като парламентът разполага само с още две заседания преди прекъсването на работата си заради предстоящия вот. Именно в този кратък прозорец депутатите трябва да придвижат текстовете по удължителния закон за бюджета, както и други важни законопроекти, от които зависят плащания и ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост. Така днешният ден се превръща в един от най-важните за финансовия и законодателния дневен ред на парламента.
Поправките в удължителния закон вече са били одобрени на второ четене от Комисията по бюджет и финанси. Основната промяна е, че действието на закона няма да бъде ограничено само до 31 март, а ще продължи до приемането на редовния държавен бюджет за 2026 г. Това решение е определяно като спешно и необходимо, за да се гарантира нормалното функциониране на публичните финанси и да не се допусне блокиране на разходи и плащания в държавния сектор.
Удължителният закон за бюджета предвижда и възможност допълнителните разходи и трансфери по държавния бюджет, произтичащи от влезли в сила актове на Народното събрание и Министерския съвет за увеличение на заплати и социални плащания, да бъдат финансирани за сметка на наличности от предходната година. Изключение остава Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Именно тази част от текста е особено важна, защото позволява държавата да продължи да покрива по-високи разходи в социалната и бюджетната сфера, без да изчаква окончателното приемане на новия бюджет.
Сред ключовите елементи в поправките е и текстът, който дава възможност на Министерския съвет да договори заем с Европейската комисия по инструмента SAFE в размер на 3,26 млрд. евро за инвестиции в отбранителни способности, като впоследствие това ще подлежи на ратификация. Така удължителният закон за бюджета се оказва важен не само за текущото финансиране на държавата, но и за по-широки стратегически решения, свързани с отбраната, европейското финансиране и дългосрочната финансова стабилност.
На този фон служебният министър на финансите Георги Клисурски вече призова текстовете да бъдат приети във вариант, максимално близък до предложението на вносителя, за да не се утежнява допълнително състоянието на публичните финанси. Посланието му е ясно: колкото по-малко допълнителни промени се правят между първо и второ четене, толкова по-лесно ще бъде държавата да поддържа финансова предвидимост в месеците до приемането на редовния бюджет. Така гласуването на удължителния закон за бюджета се превръща не просто в рутинен парламентарен акт, а в тест за способността на Народното събрание да осигури работеща финансова рамка в период на политически преход.
