Някога той беше детето чудо на испанския моторен спорт, което на 13 години вече държеше здраво волана на едноместен болид и мечтаеше за Формула 1. Днес, едва на 23 години, Антолин Гонсалес не е в „питлейна“, а в затворническа килия, след като призна, че е намушкал собствения си баща до смърт.
Нощта на ужаса и фаталният спор
Инцидентът се разиграва през юли 2025 г. В индустриалната зона на Аранда де Дуеро, Бургос, избухва спор между баща и син. От едната страна е Антолин Гонсалес-старши, 56-годишен предприемач, собственик на семейната компания „Aceitunas Antolín“. От другата – неговият син, младата надежда на автомобилния спорт.
Бившият пилот твърди, че баща му е първият, който е използвал оръжие – вид мачете с острие между 10 и 15 сантиметра. След кратка схватка се чува писък, удар и после тишина. Прободната рана във врата се оказва фатална.
Полицията получава сигнал за нападение. Когато пристигат, мъжът е вече мъртъв. Нападателят е избягал, но е бил арестуван няколко часа по-късно в близкия град Синовас.
„Не исках да го убия“
Четири месеца по-късно, в Съд №2 на Аранда де Дуеро, Гонсалес призна вината си, но твърди, че не е искал да убива. Той настоява, че е действал в самоотбрана, след като баща му пръв е посегнал към оръжието.
„Всичко се случи за секунди… беше инцидент“, казва през сълзи бившият пилот.
Той моли за споразумение за по-лека присъда, която би му позволила един ден отново да види свободата. Но нито думите, нито славното му минало могат да изтрият факта: син уби баща си.
Геният, който не стигна до финала
Антолин Гонсалес беше всичко, което Испания очакваше от следващата си легенда. На 8 години вече чупеше рекорди по картинг пистите. Във Формула 3 караше като зрял шампион – бърз, концентриран и безстрашен. В Азия го наричаха „ел ниньо де фуего“ – „момчето от огън“.
Но зад славата стоеше и натиск, и неизбежни семейни конфликти. След като губи финансовата подкрепа за Формула 3, мечтата му за Формула 1 се срива. Оттогава животът на Антолин тръгва надолу.
Днес, зад студените стени на затвора, Антолин Гонсалес е далеч от светлините на подиума и шума на двигателите. Там, където някога мечтаеше за скорост и слава, сега звучи само ехото на едно изречение: „Не исках това да се случи…“
