Цените в България се увеличават не заради въвеждането на еврото, а поради фактори като пандемията от COVID-19, по-високите цени на газ и ток и други икономически влияния от 2022 г. насам. За последните пет години инфлацията е около 40%, като цените остават трайно високи в един несправедлив и непазарен вид.
„Нашата неперфектна пазарна ситуация може да бъде регулирана единствено от главния регулатор – КЗК. Очакваме при наличие на концентрация, господстващо положение или евентуално картелно споразумение законът да позволи намеса на Комисията час по-скоро. Тогава хората ще видят, че цените, които са несправедливо високи, могат да бъдат коригирани“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на регионалната дискусия на ИСС „Ефектът на еврозоната“.
Той посочи конкретен пример: „Не може кравето сирене на стоковата борса да е 11,63 лв. за килограм, а в търговските вериги да струва средно 19 лв. Надценката от 70% не е пазарна – някой по веригата печели неправомерно. Докато това не се промени и няма санкции от регулатора, хората ще имат тревоги. Очакваме навременна намеса на регулаторите и държавните органи в следващите две седмици, за да се възстанови редът на пазара. Някои цени, които са изкривени, трябва да се върнат до пазарното ниво – до 20–30% над едровата цена“.
Димитров припомни, че КНСБ следи вече четвърти месец цените на 21 стоки и услуги от първа необходимост в 600 търговски обекта в 81 общини. „Изникват много въпроси в реално време. Апелирам гражданите да подават сигнали, за да се упражни потребителски контрол. Най-големият регулатор на пазара е потребителят“, подчерта той.
По думите му въвеждането на еврото няма причина да променя трудови или наемни договори. Той апелира също така за прецизиране на сайта на КЗП за цените на стоките: kolkostruva.bg.
„Сега е моментът въпросите за еврозоната да бъдат поставени на масата, за да стане преходът плавен и управляем в полза на хората, като имаме предвид, че този процес вече е необратим“, допълни лидерът на КНСБ.
Той посочи положителния опит на Прибалтийските държави и Хърватия след присъединяването им към еврозоната, като отбеляза значителен ръст на БВП и доходите на населението. „В Литва средната работна заплата вече е 2 233 евро – три пъти повече спрямо 714 евро при присъединяването. В Латвия и Естония ръстът е два пъти, което също е ускорено в сравнение с България. При сегашната средна заплата у нас от 1 326 евро, след десет години тя би могла да достигне 2 700 евро“, изтъкна Димитров.
В тематичния панел на дискусията бяха обсъдени ефектите върху доходите и цените, както и контролът върху търговците, стоките и услугите. Участници бяха представители на КНСБ, НАП и КЗП.
Експертите изтъкнаха и други предимства от членството в еврозоната – подобряване на инвестиционната среда, повишаване на икономическата стабилност, увеличаване на доходите и жизнения стандарт, равни условия за българските производители при износ в чужбина. В по-малките населени места това ще улесни достъпа на малкия и средния бизнес до инвестиции и ще създаде нови работни места. Най-големият риск остава липсата на информация за гражданите.
Председателят на ИСС Зорница Русинова подчерта: „В последните години ИСС последователно работи по темата еврозона и подкрепя усилията на държавата чрез анализи и резолюции. Целта на регионалните дискусии е да дадем подробни разяснения за предстоящите етапи и да улесним гражданите в информираността им“.
Кметът на Карлово Емил Кабаиванов заяви: „Мястото на България е в еврозоната. В заключителния етап сме да станем част от голямото европейско семейство, което ще открие големи възможности за бизнеса. С оглед опита на други държави, никоя от тях не е претърпяла загуби, а още през 2026 г. българските граждани ще почувстват ползите финансово и социално“.
