Категорията „минимална пенсия“ е изкуствена и несправедлива и изобщо не би трябвало да съществува, заяви изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов. По думите му в тази група попадат както хора, които не са внасяли осигурителни вноски, така и такива, които са се осигурявали върху реалния си доход — нещо, което подкопава основните принципи на справедливост в пенсионната система.
„Създава се усещане за еднакво отношение към хора с коренно различен принос към осигурителната система. Това демотивира коректно осигуряващите се“, подчерта Иванов.
Той напомни, че минималната пенсия за стаж и възраст се отпуска на хора, които са изпълнили всички законови изисквания — имат необходимия трудов стаж и са били осигурявани през цялото си активното време. В същото време лица с непълен трудов стаж или прекъсвания в осигуряването получават пенсия, която е дори по-ниска от минималната.
Иванов: Нужно е ограничение само в горната граница
Според изпълнителния директор на АИКБ, вместо да се фиксира долна граница, системата трябва да гарантира само горен праг на пенсиите. „Когато говорим за солидарен модел, логично е да има таван на пенсиите, както има таван на осигурителния доход“, посочи той.
Този таван, по думите му, има за цел да предотврати злоупотреби и да защити финансовата устойчивост на системата. „Има случаи на хора, които получават високи пенсии, без да са се осигурявали реално върху съответните доходи. Това е форма на декапитализация – системата се изпразва от съдържание“, предупреди Иванов.
Средната пенсия вече надхвърля 1000 лв.
Иванов отбеляза също, че от юли средната пенсия в България преминава границата от 1000 лв., което я поставя над официалната линия на бедност. „Днес един средностатистически пенсионер получава повече от работещ, който се труди срещу минималната работна заплата. Това също поставя въпроси пред логиката и справедливостта на системата“, коментира той.
От АИКБ настояват за по-добро балансиране между принос и резултат в пенсионното осигуряване, като подчертават нуждата от реформи, които да насърчат дългосрочната устойчивост, прозрачност и мотивация за легално осигуряване.
