България е изправена пред тревожен парадокс в здравеопазването: масово се прилагат широкоспектърни антибиотици за инфекции, които са напълно чувствителни към класическите лекарства. Това мнение изрази доц. Иван Иванов от Националната референтна лаборатория към НЦЗПБ. Най-яркият пример е скарлатината – нейният причинител, Streptococcus pyogenes, остава 100% чувствителен към обикновените пеницилини, но клиницистите у нас често избират тежка артилерия от лекарства, към които бактерията вече е развила частична устойчивост.
Един от най-големите проблеми в съвременната микробиология е бактерията Klebsiella pneumoniae. Макар общият брой инфекции да не нараства драстично, качеството на щамовете се променя опасно – резистентността се увеличава спрямо общата популация. Статистиката за последните седем-осем години е стряскаща: между 2017 г. и 2023 г. се наблюдава четирикратно увеличение на щамовете, устойчиви на карбапенеми (антибиотици от последна инстанция).
Докато през 2016 г. делът на резистентните случаи е бил около 10–15%, днес той достига 60%. Това е прецедент дори за Европа, където темповете на нарастване са далеч по-бавни.
Когато говорим за устойчивост, вече не става въпрос за един медикамент, а за цели класове. В момента около 10–15% от всички изолати са т.нар. „панрезистентни“ щамове. Това означава, че те не се повлияват от нито един наличен антибиотик, използван в медицинската практика. Преди години карбапенемите и колистинът бяха лекарствата на „последна инстанция“, но днес бактериите масово ги преодоляват.
Решението на проблема не се крие само в откриването на нови лекарства, а в строгия контрол. В болнични условия борбата се крепи на три основни стълба:
Повишена хигиена: Стриктна дезинфекция и протоколи.
Изолация: Отделяне на пациенти с доказана инфекция или колонизация, за да се пресече пътят на предаване към персонала и другите болни.
Разумна употреба: Антибиотици трябва да се приемат само при доказана бактериална инфекция и в точната доза.
Интересен детайл е терминологията. Вместо остарелия жаргон „вътреболнична инфекция“, вече се използва терминът „инфекции, свързани с медицинското обслужване“, тъй като риск съществува във всяко лечебно заведение – от зъболекарския кабинет до хосписа.
Не всяко наличие на бактерия в организма изисква лечение. Човешкият микробиом е дом на милиарди микроорганизми. Например, 30% от хората са носители на Staphylococcus aureus в носа си. Ако имунната система е здрава, това носителство не е проблем. Лечение (обикновено локално) се налага само при предстоящи операции или съпътстващи заболявания, които крият риск от навлизане на бактерията в кръвта.
Важно е да се отбележи и един масов пропуск у нас: употребата на капки за очи или уши в носа. Подобна практика е неправилна по индикации и може допълнително да компрометира лечението.
Най-големият риск за създаване на „супербактерии“ остава прекратяването на антибиотичния курс при първото усещане за подобрение. Когато дозата е недостатъчна или курсът е прекъснат, най-силните бактерии оцеляват, мутират и се връщат като рецидив, вече устойчиви на приложеното лечение.
