Съдържание
Ахмед Доган учреди своя нов политически проект — „Алианс за права и свободи“ (АПС). На пръв поглед – пореден „преходен ход“ в етническата политика. Но това не е просто нова формация. Това е второ дихание на задкулисието, маскирано като „автентично ДПС“, докато старите властови клики си запазват контрола.
Стар лидер, ново мракобесие
Доган, който вече дълго време беше „почетен председател“ на ДПС, отново влиза в центъра на властта — не като просто символичен водач, а с оперативни функции, както обявиха на учредителната конференция.
Това не е ретроексперимент — това е опит да се възстанови влияние с нови лица, но със същата стара мрежа: Ахмед Доган.
Структурата говори: подмяна или „приемственост“?
АПС няма един лидер, а четирима съпредседатели: Севим Али, Димитър Николов, Танер Али и Хайри Садъков — всички депутати.
-
Николов ще отговаря за сигурността и етническите въпроси;
-
Севим Али — социална политика;
-
Танер Али — регионална политика;
-
Хайри Садъков — образование
Към тях се добавя заместник-председател – Николай Цонев, и оперативно бюро с 17 души: сред тях имената на Хасан Адемов, Ресни Мурат, Росен Димитров и други.
Тези фигури не са случайни. Много от тях са дългогодишни депутати, близки до кръга на Доган. Това не е ново партийно начало, а рестарт — с хора, които пазят статуквото, но работят под нова марка.
Местната мрежа: обявена като приоритет, но какъв е истинският мотив?
Едно от ключовите послания на АПС е, че ще се изграждат структури „във всяко селце и всяка махаличка“.
Звучи добре, но кой всъщност ще държи тези структури? Няма гаранция, че това не е просто начин да се възвърне старата клиентелистка мрежа на ДПС — само с нови имена и нови лозунги.
Липса на някои „втори лица“: кой не дойде?
Интересно е, че на учредяването липсваха знакови фигури от старото ДПС-дружество, които са били близки до Доган.
Тази липса подсказва, че новият проект може да е по-малко обединяващ, отколкото изглежда, и че някои играчи не са готови да се върнат под „старите знамена“.
Фракция, а не нова сила
Фактът, че АПС се позиционира като наследник на „оригиналната мисия“ на Доган, говори много. Това не е просто нова партия — това е фракционен проект, който цели да възстанови влиянието на Доган в етническата политика и да се превърне в противотежест на сегашните ръководители на ДПС.
Рискът за демокрацията
-
Концентрация на власт: Доган и неговите хора отново изграждат паралелна структура, която може да бъде силно централизирана и лоялна.
-
Етническа реторика: Ако АПС успее да се закрепи, това може да възвърне разделението на политически линии по етническа основа.
-
Слаб обществен контрол: Старата клиентелистка мрежа, но под нова фасада, е сериозен риск за прозрачността и отчетността.
„Алианс за права и свободи“ не е просто нова партия — това е стратегически ход за възстановяване на влиянието на Ахмед Доган.
Под фасадата на „приемственост“ и „ценности“ се крие опит за рестарт на стара властова машина.
Този проект трябва да се гледа с внимание и критичност. Не само като поредна формация, а като потенциално възраждане на задкулисие в българската политика.
