Заседанието на Комисията по енергетика в Народното събрание отново се провали заради липса на кворум, а с това и обсъждането на ключови промени в Закона за енергията от възобновяеми източници беше отложено за пореден път. Така парламентът продължава да дава своеобразен урок по политическа енергийна ефективност – много говорене за милиони от Европа, но никаква енергия да се стигне до гласуване.
За трети пореден ден заседанието на комисията не можа да започне, защото депутатите просто не се събраха в достатъчен брой. Законопроектът, който трябваше да бъде обсъден, е сред ключовите условия, свързани с получаването на следващия транш средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Както по-рано съобщихме, темата вече предизвиква сериозни притеснения, тъй като страната ни може да загуби близо 440 милиона евро по Плана за възстановяване, ако необходимите законови промени не бъдат приети навреме. Въпреки това парламентарната практика показва, че между „трябва“ и „ще се съберем на заседание“ често зее доста голяма политическа пропаст.
След поредния провал председателят на Комисията по енергетика Павела Митова от „Има такъв народ“ призна, че законопроектът очевидно не среща политически консенсус. Според нея изходът е депутатите да седнат и да изготвят нови поправки, защото иначе свикването на комисията всеки ден няма да доведе до различен резултат.
„Този законопроект очевидно не е консенсусен. Това, което мога да предложа на народните представители, е да седнем и да изготвим поправки на законопроекта, защото в противен случай дори да свиквам комисията всеки ден, резултатът ще бъде един и същ“, заяви Митова.
Ситуацията започва да придобива почти комичен оттенък. От едната страна са гръмките политически речи за енергийна трансформация, зелена икономика и европейски инвестиции. От другата – празни столове в парламентарната комисия, която трябва да приеме точно тези промени.
Само преди дни служебният премиер Андрей Гюров предупреди, че ако законовите промени не бъдат гласувани, България може да се раздели с около 440 милиона евро от европейските средства. Това са пари, предназначени за енергийна модернизация, възобновяеми източници и реформи в сектора.
На този фон политическата картина изглежда почти сюрреалистична – от една страна държавата се опитва да убеди Брюксел, че е готова за реформи и инвестиции, а от друга депутатите не успяват да се съберат дори за заседание на комисия.
Така българската енергийна политика отново се оказва между две крайности – европейските милиони, които всички искат, и парламентарния кворум, който очевидно никой не може да осигури. А междувременно часовникът за следващия транш по Плана за възстановяване продължава да тиктака.
