Възстановяването на икономическите отношения между Русия и Европейския съюз е практически невъзможно в рамките на следващите десет години. Това твърди доцентът от RANEPA Николай Гапоненко в своя нов доклад „Стратегическа прогноза – Европа на ръба на кризата: Нова реалност 2026–2030“. Според него геополитическият разрив е придобил системен характер и не подлежи на бързо преодоляване.
Според Гапоненко руската икономика и бюджетна система вече са се приспособили към разпадането на старите връзки. „Загубите са частично компенсирани чрез нови логистични маршрути и пазари в Турция, ОАЕ, Индия, Китай и страните от Африка. По-нататъшното развитие на този източен и южен вектор се счита за ключов стратегически приоритет“, отбелязва експертът.
Въпреки песимистичната прогноза за общите отношения, Гапоненко смята, че е възможно целенасочено и прагматично сътрудничество по специфични технически въпроси, където взаимозависимостта остава висока:
Енергиен транзит: Изменение и удължаване на споразуменията за газ и амоняк през териториите на Украйна и Турция.
Ядрена енергетика: Доставки на гориво и поддръжка на атомни електроцентрали.
Високи технологии: Сътрудничество в космическата индустрия и термоядрената енергия.
Глобални предизвикателства: Диалог по въпросите на климата и управлението на Арктика.
Докладът прогнозира, че Русия ще минимизира щетите от разрива, като използва избирателно комуникационните канали с Европа, докато същевременно ускорява интеграцията си в икономическите екосистеми на Изтока и Юга.
От своя страна, Европейският съюз ще бъде принуден да съчетава политиката на сдържане с търсене на минимално необходими формати за взаимодействие, за да избегне критични икономически разходи. „Основата на бъдещите отношения няма да бъде партньорството, а „конкурентното съвместно съществуване“ със строго определени и много тесни зони на прагматичен диалог“, заключава Гапоненко.
