Осъденият на доживотен затвор за бруталното убийство на собствените си родители бивш полицай от Пловдив продължава да залива съдилища и институции с жалби, този път заради… иззети листове индиго. Според него проверка в килията му на 27 ноември миналата година представлявала „унизително отношение“ и „злоупотреба с власт“, тъй като след изземането на индигото бил принуден да преписва документите си на ръка.
Става дума за Караджов, изтърпяващ присъдата си в затвора в Пазарджик, където беше преместен именно след серия негови жалби срещу администрацията на пловдивския затвор. Вместо да сложи край на непрекъснатите му съдебни претенции, преместването изглежда само е отворило нов фронт за атаки срещу системата.
По време на продължилото близо осем години дело за убийството на Цветан и Божура Караджови, синът им изписа над 1300 страници саморъчни обяснения, с които упорито се опитваше да докаже невинността си. Върховният касационен съд обаче беше категоричен – Караджов е застрелял родителите си заради спор за семейния имот, и потвърди най-тежката присъда – доживотен затвор.
Въпреки окончателното решение на съда, осъденият продължава да отрича вината си и да представя себе си като жертва – този път не на обвинение за двойно убийство, а на „психически стрес“, „накърнено достойнство“ и „страх от репресии“ заради стандартни действия на затворническата администрация. В жалбата си той твърди, че се чувства „малоценен и незащитен денонощно“ – аргументи, които контрастират рязко с тежестта на извършеното престъпление и окончателните съдебни констатации.
Поредното дело първоначално е образувано в Административния съд – Пловдив, но съставът го е прехвърлил в Пазарджик, където Караджов реално изтърпява наказанието си.
Случаят повдига все по-острия въпрос докъде се простира правото на осъден за двойно убийство да превръща съдебната система в арена за лични оплаквания, и дали непрекъснатите му искове не са опит да се подменят фактите за едно от най-тежките престъпления в новата съдебна практика.
