Цените на хранителните продукти в България бележат значителен ръст през последното десетилетие. Най-голямо е поскъпването при зеленчуците и хляба, докато рибата и морските дарове са сред най-слабо засегнатите от инфлацията.
Зеленчуците – двойно по-скъпи
Минка Караасенова продава плодове и зеленчуци на пазара в Асеновград повече от 10 години и ясно си спомня цените преди десетилетие.
„Краставиците бяха 1,50 лв., марулята – 80 стотинки, а доматите – значително по-евтини. Сега цените са поне двойно по-високи“, разказва тя пред NOVA.
Според търговката най-драстично е поскъпването на доматите – от 60 стотинки преди десет години, сега те се продават между 4 и 5 лева за килограм. Основните причини са инфлацията, увеличението на минималната заплата, по-високите разходи за торове, препарати, ток и вода, както и скокът в наемите на търговските площи, които за десетилетие са поскъпнали четирикратно.
„Преди хората купуваха торби с домати, краставици и марули. Сега взимат по няколко бройки, защото не могат да си позволят повече“, казва Минка.
Хлябът – от традиция към лукс
За последните 10 години хлябът в България също е поскъпнал значително, като някои потребители изчисляват, че ръстът е над 100%. Според производителите реалното увеличение е около 70%.
„Ако един хляб е струвал 80 стотинки, сега цената му варира между 1,40 и 1,50 лв. на производствено ниво“, коментира хлебопроизводителят Валери Кръстев.
Той посочва, че минималната работна заплата се е увеличила три пъти за последното десетилетие, а разходите за ток, газ и горива са скочили с над 100%, което неминуемо се отразява на крайната цена на хляба.
Рибата – най-слабо засегната от инфлацията
Рибата и морските дарове са сред храните с най-ниско поскъпване за последните 10 години – около 42%, колкото е и отчетената инфлация за същия период.
Сюлейман Каменарски, който търгува на Рибната борса във Варна повече от 35 години, споделя, че търсенето на прясна риба остава стабилно.
„Като има улов – цените падат. Като няма – се вдигат“, обяснява той.
Според търговците рибата може да се превърне в по-достъпна алтернатива на други поскъпнали хранителни продукти.
Но за потребителите истинският проблем остава покупателната способност. „Ако имаме пари, нищо не е скъпо. Ако заплатите са високи, всичко е достъпно“, заключава Николай Иванов, редовен клиент на пазара.