Цените на плодове, зеленчуци, основни стоки и услуги растат, но причината не е във въвеждането на еврото, а в глобалните икономически турбуленции.
Цените на някои продукти се покачват – домати и краставици с над 17%, зелето и чушките с 6–7%, бананите и гроздето с 2–3%. В същото време маслото, олиото, сиренето, прясното мляко, брашното и оризът поевтиняват. Това показва, че присъединяването към еврозоната няма да предизвика трайна инфлация.
Примерът на Хърватия, която прие еврото през 2023 г., показва еднократен скок в цените на ограничен брой стоки, водещ до инфлация от 0,3–0,4 процентни пункта. Сходни тенденции се наблюдаваха и в Словакия, Естония, Латвия и Литва при присъединяването им към еврозоната.
По-осезаемо поскъпване се отчита в сферата на услуги с ограничена конкуренция – ресторанти, фризьорски и козметични салони, част от медицинските услуги. Причината е локалният характер на бизнесите и възможността за свободно ценообразуване.
Глобалната енергийна криза, военните конфликти, растящите разходи за труд и транспорт обясняват по-голямата част от инфлационния натиск, а ефектът от еврото остава еднократен и умерен – обикновено 0,2–0,5 процентни пункта.
Ключов извод: ръстът на цените не е резултат от въвеждането на еврото, а от глобални и локални икономически фактори. Докато световната икономика не се стабилизира, цените ще продължават да варират независимо от валутата.