Потребителите имат право да размислят и върнат стоки, закупени онлайн, в срок от 14 дни, дори ако те са втора употреба. Въпреки че не са нови, тези продукти се възползват от законова гаранция до 2 години, която покрива скрити дефекти, предполагаеми към момента на продажбата. Това сподели Габриела Руменова, основател на платформата „Ние, потребителите“, в интервю за телевизия Euronews Bulgaria по повод на изследване на Европейската комисия по тази тема.
Европейската комисия ежегодно извършва проучвания на различни аспекти на потребителските права, като основната цел е да се провери дали се нарушава европейското потребителско законодателство. Руменова поясни, че в проучването участват националните контролни органи на страните членки. Тази година, при 52% от проверените над 350 онлайн търговци, са установени нарушения. Сред тях 40% не са информирали правилно клиентите за правото им да се откажат от договори в рамките на 14 дни, а 45% не са предоставили ясна информация за процедурата за връщане на дефектни стоки в срок от две години. Освен това, 57% от магазините не спазват задължението за предоставяне на минимална едногодишна гаранция дори за стоки втора употреба. Тези проблеми засягат най-често пазаруваните стоки като облекла, електронни и спортни стоки, градински консумативи, книги, играчки и мебели.
В България са проверени девет сайта, но докладът на Комисията за защита на потребителите не съдържа информация за конкретните нарушения. Въпреки това, тези данни се включват в общата статистика на Комисията.
Руменова подчерта, че особено уязвими са потребителите с по-лошо икономическо положение, които пазаруват стоки втора употреба. Проблеми като липса на информация или подвеждаща информация не само нарушават закона, но и създават допълнителни трудности за тези потребители. В същото време стоките втора употреба се купуват и от хора, които са екологично ориентирани и искат да намалят отпечатъка върху околната среда.
Резултатите от проучването показват и екологични проблеми. 20% от проверените магазини не предоставят достатъчно доказателства за екологичните си твърдения, а 28% предлагат подвеждаща информация за ползите за околната среда.
