На 12 октомври 1960 г. дипломатическата сцена на света стана свидетел на един от най-колоритните и неочаквани политически спектакли – съветският лидер Никита Хрушчов удари с обувка по масата по време на заседание на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Този жест, едновременно груб и силно символичен, се превърна в един от най-емблематичните моменти на Студената война.
Арената на конфронтацията
Началото на 60-те години беше белязано от ожесточен сблъсък между двата блока: капиталистическия, воден от САЩ, и социалистическия, оглавяван от СССР. Организацията на обединените нации (ООН) служеше като своеобразна арена, където конфронтацията се водеше както с думи, така и с демонстрации на сила. Хрушчов, известен с импулсивния си характер и директен език, не криеше стремежа си да покаже непокорството на Москва пред Запада.
Инцидентът в залата
Поводът за избухването на Хрушчов беше реч на филипинския делегат Лоренцо Сумулонг. Сумулонг остро осъди съветската политика в Източна Европа и обвини СССР в лицемерие. Разярен, Хрушчов го прекъсна, нарече го „слуга на американския империализъм“ и настоя да му бъде отнета думата.
Когато призивите му не бяха удовлетворени, съветският лидер изригна: той започна да маха с ръце, стана от мястото си, изхлузи обувката си и започна да удря по масата, за да заглуши опонента си. Очевидци твърдят, че обувката му е паднала по време на суматохата и той просто я е използвал като инструмент за привличане на внимание и демонстриране на възмущението си.
Символът срещу факта
Въпреки че съществуват снимки, на които Хрушчов държи обувка, няма категоричен кадър, показващ самия момент на удара. Това е причината историците и до днес да спорят дали случката се е развила точно по този драматичен начин.
Независимо от това, сцената остава жив символ на грубата съветска дипломация и бурния нрав на лидера.
Реакциите и наследството
В Запада реакцията беше шокирана – поведението на Хрушчов беше възприето като недипломатично, дори истерично, което потвърждаваше представата за СССР като непредсказуема и агресивна сила.
В страните от Източния блок обаче, инцидентът беше превърнат в знак на гордост – израз на решителност и отказ да се мълчи пред „западните атаки“.
Хрушчов, който се издига от бедно семейство до върха на властта, внесе народен и понякога грубоват стил в политиката. Управлението му се помни с десталинизацията, Карибската криза и космическата надпревара. Епизодът с обувката е един от многото му театрални жестове, с които той се стремеше да покаже, че Съветският съюз няма да коленичи пред никого.
Шест десетилетия по-късно, ударът с обувка остава трайна метафора за напрежението между Изтока и Запада – символ на епоха, в която целият свят балансираше на ръба на ядрена заплаха.
