Европейският съюз се подготвя да заеме водеща роля в световен мащаб в усилията за ограничаване на достъпа на деца до социалните мрежи. В Брюксел набира скорост ново предложение, което предвижда въвеждане на задължителна проверка на възрастта и родителски контрол, интегрирани директно в електронните устройства, продавани в ЕС.
Инициативата е водена от Гърция и вече получава подкрепата на ключови държави като Франция и Испания – страни с водеща роля в дигиталната трансформация. Основната цел е да се въведат общи европейски правила, които значително да ограничат времето, което децата прекарват в социалните медии, на фона на засилващи се опасения относно влиянието на онлайн средата върху психичното им здраве. Темата привлече международно внимание, след като Австралия въведе минимална възраст от 16 години за създаване на профили в някои социални платформи.
Според документ, цитиран от Политико, предложението включва определяне на общоевропейска „възраст на цифрова зрялост“, под която децата ще имат достъп до социалните мрежи само със съгласието на родител или настойник. Това би ограничило автоматичния достъп на непълнолетни до популярни приложения като TikTok, Instagram и Snapchat.
Темата ще бъде обсъдена от министрите на цифровите технологии на ЕС на предстояща среща в началото на юни. Дания, която се подготвя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС, вече заяви, че ще постави защитата на децата онлайн сред основните си приоритети. „Гарантирането на безопасността на децата в интернет ще бъде централен елемент от нашето председателство“, заяви датската министърка на цифровите технологии Каролина Стаге Олсен. Премиерът Мете Фредериксен също подкрепя идеята за възрастови ограничения и вече е изразявала подкрепа за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години.
Проектът беше изпратен на останалите държави членки миналия четвъртък с цел събиране на широка подкрепа преди предстоящото заседание на Съвета, разкри източник от ЕС, запознат с процеса.
Това показва, че редица европейски столици са недоволни от бавния темп на действия от страна на Брюксел и търсят по-решителни колективни мерки. В документа се подчертава, че защитата на децата и младежите от рисковете в интернет „изисква съгласувани усилия на европейско ниво“. Европейската комисия вече работи по някои инициативи в рамките на действащото законодателство, включително Закона за цифровите услуги, който урежда правилата за работа на онлайн платформите.
Новото предложение обаче отива значително по-далеч – предвижда се задължителна проверка на възрастта, вградена в устройствата, родителски контрол, както и създаване на „европейски стандарти“ за ограничаване на т.нар. „убедителни архитектури“. Под това се разбират функции като автоматично възпроизвеждане, алгоритмична персонализация и изскачащи известия – елементи, които целят да задържат вниманието на потребителя и често водят до пристрастяване.
Предлага се също така възрастовата проверка да се извършва директно на нивото на самото устройство – идея, която вероятно ще срещне съпротива от технологични гиганти като Apple и Google.
Различията между компаниите вече са налице: платформи като Meta настояват за решения на ниво приложение или магазин за приложения, докато разработчиците на операционни системи предпочитат контрол на ниво устройство. Това несъгласие поражда опасения, че прилагането на регулациите може да се забави с години, ако не бъде постигнато съгласие.
Франция вече предприе стъпки за ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца под 15 години още през 2023 г., въпреки че прилагането на новите правила все още не е завършено. Младшият министър по цифровите въпроси Клара Шапаз активно търси съмишленици сред останалите държави членки за постигане на общ подход.
Гърция, като инициатор на проекта, също води активна кампания, макар премиерът Кириакос Мицотакис да подчертава, че пълната забрана не е работещо решение. Вместо това гръцкото правителство залага на ефективна възрастова проверка и изисквания към платформите да проектират услугите си с мисъл за децата, като се избягват пристрастяващи функционалности.
Затова и много от текстовете в предложението са умишлено общи – целта е да се даде пространство за договаряне между държавите и технологичните компании, без да се компрометира основната цел: създаване на по-безопасна дигитална среда за децата в ЕС.
