Европейският съюз подготвя сериозни промени в правилата за производство и търговия на семена и посадъчен материал – реформи, които според експерти могат да нанесат тежък удар върху традиционните местни сортове и да увеличат зависимостта на държавите от големите корпорации. Постоянните представители на страните членки предстои да гласуват обширния 195-страничен проект за регламент, който трябва да замени действащите 12 директиви в сектора.
Проектът ще бъде разгледан и от Съвета на министрите по земеделие през декември, след което документът ще влезе в последната фаза на преговори между Европейския парламент, Комисията и Съвета – т.нар. триалог.
Най-сериозната критика към регламента е предложението да се разреши поддържането и разработването на разнообразни сортове само при зеленчуците и плодовете. За зърнени култури и картофи – основни за България – това развитие ще бъде забранено.
Според анализ на „Агролинк“ страната ни е особено уязвима: над 90% от семената за тези култури са вносни. Подобни рестрикции могат да доведат до:
-
по-дълбока зависимост от международни компании;
-
ограничени възможности за адаптиране към климатични промени;
-
отслабване на националния контрол върху продоволствената система.
Ако текстовете бъдат приети, последствията могат да са дългосрочни и тежки:
-
вероятно закриване на малки семепроизводители, които нямат ресурс да покрият новите изисквания;
-
загуба на устойчиви сортове, съобразени с местните климатични условия;
-
изчезване на традиционни регионални култури и продукти;
-
още по-голяма концентрация на пазара в полза на няколко мултинационални корпорации.
Проекторегламентът предвижда традиционните сортове да могат да се регистрират и използват само в района, от който произлизат – без възможност за продажба дори в сходни климатични региони.
Това противоречи на международни споразумения, включително на Договора за правата на земеделските производители на ООН, и значително ограничава обмена на семена – практика, която е в основата на устойчивото земеделие.
Новите правила поставят малките ферми и микростопанствата под същите лабораторни и административни изисквания, каквито имат и големите играчи на пазара.
За мнозина от тях това може да означава отказ от дейност – а оттам и намаляване на разнообразието в селското стопанство и отслабване на местната продоволствена сигурност.
На фона на новите ограничения все по-необходима става създаването на национална семенна банка за традиционни и стари сортове, управлявана от независима институция. Подобна структура е ключова не само за опазването на генетичното наследство, но и за гарантиране на хранителния суверенитет.
Икономическите ползи включват:
-
намаляване на зависимостта от вносни семена;
-
развитие на местни сортове с висока добавена стойност;
-
подкрепа за малки стопанства и локално производство;
-
по-добра адаптация към климатичните промени.
Обществените и екологичните ползи са още по-значими:
-
защита на традициите и регионалното културно наследство;
-
по-високо качество на местната храна;
-
по-устойчиви агросистеми, съобразени с местните условия;
-
повече автономия за земеделските общности.
Предложеният регламент в настоящия му вид представлява сериозна заплаха за традиционното семепроизводство, за българските земеделски производители и за националния хранителен суверенитет. Ограниченията върху местните сортове могат да отслабят продоволствената сигурност и да задълбочат зависимостта от външни доставчици.
В тази ситуация създаването на национална семенна банка и организация за опазване на традиционните сортове е не просто препоръка, а стратегическа необходимост – в защита на икономиката, храната и бъдещето на България.
