Благодарение на нова европейска директива предстои значителна промяна в условията на трудовия пазар в България – началото на нова ера на прозрачност в заплащането. Мерките, които влизат в сила от 7 юни 2026 г., целят да дадат повече информация и сила на обичайно по-слабата страна в трудовото договаряне – работника. Те ще ограничат неравнопоставеността при договарянето на възнаграждение, като осигурят достъп до по-реалистична представа за пазарната стойност на труда.
Новите изисквания задължават работодателите в Европейския съюз, включително в България, да посочват заплатата или нейния диапазон още в обявата за работа. Целта е да се гарантират прозрачни и справедливи преговори между кандидатите и работодателите. Освен това работодателите вече няма да имат право да изискват информация от кандидатите за настоящите или предходните им възнаграждения – честа практика, която досега поставяше търсещите работа в неизгодна позиция.
Въпреки че основната цел на директивата е да премахне разликите в заплащането между половете при равен труд, реалният ѝ ефект ще бъде много по-широк. Тя ще коригира структурния проблем с липсата на публична информация за актуалните възнаграждения по длъжности, от която много работодатели се възползват, за да предлагат по-ниски заплати на част от служителите си. В момента кандидатът за работа рядко разполага с реална представа какво възнаграждение може да поиска, тъй като повечето обяви не съдържат никакви данни за размера на заплащането.
Важно уточнение е, че директивата предвижда публикуване на заплатите по длъжности и категории, но не и на индивидуалните възнаграждения, както понякога се съобщава погрешно в публичното пространство.
Любопитен детайл е, че въпреки задължителния характер на новите правила, България не е подкрепила окончателния текст на директивата. От Министерството на труда и социалната политика (МТСП) заявиха, че страната подкрепя принципа на равно заплащане, но не приема промените в окончателния вариант на документа, които според тях създават прекомерна административна тежест, особено за малките и средни предприятия.
„В момента българските работници са добре защитени от националното законодателство. Смятаме, че директивата няма да промени съществено ситуацията на пазара на труда у нас, но ще създаде допълнителна тежест за бизнеса“, коментира изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов пред Mediapool. Според него някои представители на синдикатите дезинформират обществото, като твърдят, че индивидуалните заплати ще бъдат публично достъпни.
От своя страна, синдикатите обвиняват работодателските организации в опити да саботират прилагането на директивата по време на процеса на транспониране ѝ в националното законодателство. „Напредъкът е труден и бавен, защото работодателите се противопоставят на промените“, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му директивата е от съществено значение за създаването на по-справедлив трудов пазар.
Докато редица европейски страни вече са въвели подобни механизми за прозрачност в заплащането и са ограничили неравенството между половете, в България този процес тепърва започва. Според синдикалните организации директивата е ключова стъпка към по-справедливи и равноправни условия на труд, които ще дадат на служителите по-голяма увереност и възможности при договаряне на заплащане.
