Ускоряване на ръста на работните заплати ще бъде най-стабилният и статистически значим ефект от присъединяването на България към еврозоната през 2026 г., ако се съди по опита на държавите, които вече са преминали към общата валута. Това заяви проф. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания към БАН по време на икономическа дискусия, съобщават от институцията.
Според проф. Йоцов обаче повишаването на заплатите трябва да бъде в синхрон с ръста на производителността на труда, за да се запази конкурентоспособността на българската икономика. Ако това не се случи, съществува риск от първоначална инфлация, която да „изяде“ реалния ръст на доходите.
Еврозоната не е панацея – важни са реформите
В своя анализ на трудовия пазар в 11 страни от Централна и Източна Европа (6 от които вече са в еврозоната), Йоцов подчертава, че много от положителните тенденции след 2000 г. – като нарастваща заетост, намаляваща безработица, повишаване на заплатите и по-висока производителност – се дължат основно на членството в Европейския съюз, а не толкова на преминаването към еврото.
„Смяната на валутата не е решаваща. Истинските двигатели на сближаването с по-развитите икономики са структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и пълноценният достъп до единния европейски пазар“, подчерта икономистът от БАН.
Технологиите – отговор на дефицита на кадри
Нарастващото заплащане, комбинирано с очаквания недостиг на работна ръка, ще насърчи компаниите да инвестират повече в автоматизация, дигитализация и нови технологии. Това ще бъде ключов фактор за поддържане на производителността при намаляващо трудово население.
В същото време приемането на еврото ще донесе допълнителни позитиви – по-нисък валутен риск, по-лесен достъп до финансиране, по-ниски лихви и по-добра интеграция с европейските пазари.
