Съдържание
Асоциация „Активни потребители“ обяснява какво трябва да знаем за предстоящия преход към еврото. Експертите отговарят на най-често задаваните въпроси и дават ценни съвети, които ще помогнат на гражданите да се ориентират бързо и безопасно в търговията с новата валута и да избегнат финансови загуби.
Въвеждането на еврото у нас ще бъде значима промяна, изискваща добра координация между институциите, висока дисциплина и навременна информираност на потребителите. Като всеки нов процес обаче, и този крие риск от нарушения – както неволни, така и преднамерени от страна на недобросъвестни търговци.
Къде да подаваме сигнали за нарушения?
• Национална агенция за приходите (НАП) – при проблеми с разплащателни документи или необосновано повишаване на цените от търговците.
• Комисия за защита на потребителите (КЗП) – при нарушения в двойното обозначаване на цените, други форми на подвеждане, както и при необосновано повишаване на цените.
• Българска народна банка (БНБ) – при нарушения от поднадзорни кредитни институции.
• Комисия за финансов надзор (КФН) – при нарушения в дейността на банки, инвестиционни посредници, депозитари, управляващи алтернативни фондове, организирани пазари на ценни книжа, застрахователи и пенсионни дружества.
• Министър на електронното управление – при проблеми в информационните системи на административни органи и организации, предоставящи обществени услуги, които не са приведени в съответствие със Закона за въвеждане на еврото и Закона за електронното управление.
Полезни съвети за потребителите
• Не обменяйте левове преди 1 януари 2026 г., за да избегнете курсови разлики и допълнителни такси.
• Извършвайте обмен само в банки, пощи или лицензирани обменни бюра.
• Не допускайте непознати у дома за „помощ“ при смяна на пари – рискувате измама или кражба.
• Не се презапасявайте – няма предпоставки за рязък ценови шок.
• Не подписвайте анекси към договори, свързани с въвеждането на еврото, и не отговаряйте на съмнителни имейли или съобщения.
• Ваучери, купони, марки и билети в левове ще важат до изтичане на срока им, независимо от въвеждането на еврото.
• При намаления двойно се обозначава само крайната цена.
• През януари 2026 г. е по-добре да обмените левовете в банка и да пазарувате в евро, за да избегнете рискове при връщане на ресто.
• Проверявайте внимателно монетите от 1 и 2 евро, тъй като приличат на левови монети.
• Помогнете на възрастни или трудноподвижни близки, като обмените средствата им вместо тях.
• Повече информация за защитните елементи на банкнотите – в сайтa на БНБ, evroto.bg и ecb.europa.eu.
• Сравнявайте ежедневно цените в търговските вериги чрез платформата kolkostruva.bg.
Опитът на Хърватия – важни изводи за България
Председателката на Хърватската асоциация за защита на потребителите (ХАЗП) Ана Кнежевич споделя ценни наблюдения от въвеждането на еврото в страната.
Само 40% от търговците са закупили предварително стартовите комплекти с евромонети. В малките населени места без пощенски или банкови клонове комплектите са достигали трудно, което е наложило мобилни доставки. На някои места и до днес не приемат банкноти от 200 евро поради липса на касови наличности за ресто.
Проблем е била и недостатъчната информираност: въпреки че двойното етикетиране е приключило на 31 декември 2023 г., много граждани – включително служители в институциите – продължават да смятат в куни. ХАЗП е препоръчала разпространение на физически конвертори, както е било в Словения. В Хърватия централната банка е поръчала едва 60 000 бройки при 1,2 млн. пенсионери, много от които нямат смартфони.
„На 2 януари телефоните прегряха“, разказва Кнежевич. Най-много сигнали е имало за повишени цени на кафе и хляб. Кафето, струвало около 10 куни (1,33 евро), масово се е продавало за 2–2,5 евро, а хлябът – от 0,93 евро до 1,20–1,50 евро. Държавната инспекция е започнала проверки и е налагала актове, но обжалването на глобите и самият контролен процес трудно връщат цените към нивата от 31 декември.
Pariteni.bg
