Последната кампания на Тайсън Фюри в социалните мрежи, загатна за поредното му завръщане на ринга през тази година. Това беше почти толкова предвидимо, колкото и неизбежно. Историята на тежката категория е категорична: боксьорите рядко приемат пенсионирането с достойно мълчание.
Мнозина ще критикуват Фюри за поредния му неуспешен опит да спази обещанието си за оттегляне – и това е напълно разбираемо. Шумът, който той вдига около всяко свое „сбогуване“, започва да напомня на коледни песни, пуснати на висока сила дълго след празниците: до болка познати и леко досадни. И все пак, желанието му да сложи ръкавиците на 37-годишна възраст е предупреждение за всеки ветеран в този жесток занаят. Оказва се, че бягството от ринга е по-тежка битка от всяко дерби в тежка категория. Фюри, който сам признава, че „няма нищо по-хубаво от това да те удрят в лицето“, очевидно изпитва панически страх от „цивилния“ живот.
Всъщност в това има нещо дълбоко меланхолично. Тъжно е не заради физическата му форма, а заради невъзможността да открие трайно удовлетворение извън светлините на прожекторите. Фюри притежава всичко – любящо семейство, огромно богатство и възможности, за които мнозина само мечтаят. Но за човек, израснал в битки, нищо не може да замени боксовата идентичност. За него залата е единственото място, където светът има ред, а той самият – ясна цел.
Хроника на едно безкрайно сбогуване
Ако осъществи това ново завръщане, то ще отбележи неговото пето „пенсиониране“. Пътят му е осеян с фалшиви финали:
2013 г.: Първото оттегляне след провален мач с Дейвид Хей, последвано от завръщане само три месеца по-късно.
2016 г.: Драматичен отказ поради допинг скандали и влошено психично здраве, последван от триумфално завръщане през 2018 г.
2022 г.: „Отказване“ след победата над Дилиън Уайт, което продължи само до декември същата година.
2025 г.: Последното обявено пенсиониране след двете загуби от Олександър Усик през предходната година.
Може ли 2026 година да бъде различна?
Историята учи, че бившите шампиони в тежка категория рядко постигат успех след 35-ата си година. Изключението Джордж Форман само потвърждава правилото, тъй като неговата 10-годишна пауза беше феномен. За Фюри ситуацията е по-тревожна – той не е записвал убедителна победа от 2022 г. насам.
Година след като сам нарече бокса „спорт за млади мъже“, Тайсън Фюри отново изкушава съдбата. Но времето е съперник, който не може да бъде надигран с психологически игри. Рефлексите се забавят, издръжливостта на удари намалява, а натрупаните поражения не изчезват. Истината рано или късно настига всеки майстор на завръщането.
