Изправено пред ръста на разходите за живот, който подкопава реалните доходи на населението, и засиленото данъчно облагане (включително неиндексирани данъчни скали, високи косвени данъци и ДДС), гръцкото правителство предприема стъпки за увеличаване на работното време до 13 часа дневно.
До този момент максималната продължителност на работния ден бе 10 часа – осем часа законово определено работно време, плюс до два часа допълнително, чрез споразумение. Тези два часа обаче следваше да бъдат компенсирани впоследствие с намалено работно време (напр. шестчасов ден) или с почивен ден.
Сега служителите имат възможност да предложат труда си на втори работодател и да работят до 13 часа на ден, стига да си осигурят поне 11 часа задължителна почивка между смените, съобщава кореспондентът на Bulgaria ON AIR в Гърция, Силвия Станчева.
Вместо увеличение на заплатите или възстановяване на колективните трудови договори, които реално биха подобрили доходите на работещите, Министерството на труда, ръководено от Ники Керамеус, подготвя законопроект, с който ще се позволи удължаване на работния ден. Очаква се проектозаконът да бъде внесен в парламента през юли.
Според новите предложения, освен стандартния осемчасов работен ден, ще бъдат позволени още два часа безплатен извънреден труд – чрез договаряне на работното време – и допълнителни три часа платен извънреден труд, с увеличение до 40%.
Тези промени вървят паралелно с премахването на допълнителната осигурителна такса за извънреден труд, работа в неделя и по празници – мярка, въведена през март като компенсация за бизнеса, след въвеждането на дигиталната работна карта.
Дигиталната карта регистрира работното време с точност и ограничава сивата икономика, като изисква заплащане на реално положения извънреден труд. Внедряването ѝ доведе до увеличаване на трудовите разходи и принуди много работодатели да спазват законовите изисквания – да предоставят почивка или да плащат допълнително, например с 40% надбавка за шести работен ден след пълен 40-часов график.
Въпреки че дигиталната система разкри множество трудови нарушения, сега правителството се стреми да ги легализира, като адаптира законодателството към реалната практика.
Този подход отразява господстващата доктрина за икономическа конкурентоспособност, базирана на ниски производствени разходи: поддържане на ниски заплати в замяна на инвестиции в модернизация и по-привлекателни гръцки продукти.
Именно бизнесът диктува посоката – настоявайки за удължено работно време при минимални разходи. Основният аргумент: сериозен недостиг на работна ръка, особено в сектора на туризма, където липсват около 60 000 работници.
Много потенциални служители отказват да пътуват до курортни зони за работа поради:
-
Ниски заплати при 12-часови работни дни, 7 дни в седмицата – обичайна практика в туризма;
-
Лоши битови условия и високи наеми в туристическите региони;
-
Ограничаване на зимната субсидия за безработица до 3–3,5 месеца (по линия на DYPA/OAED), което тласка сезонните работници към други сектори.
След поредица от законодателни промени, трудовото законодателство в Гърция днес позволява:
-
Преобразуване на пълно работно време в непълно чрез индивидуален договор;
-
Организация на работното време на месечна база – отново чрез индивидуален договор;
-
Работа в шестия ден от седмицата (събота), с 40% надбавка и разширени управленски правомощия;
-
Премахване на 48-часовия непрекъснат период за седмична почивка;
-
Премахване на обезщетението при уволнение по време на шестмесечния изпитателен срок;
-
Липса на задължение за възстановяване на уволнен служител, дори при незаконно уволнение, признато от съда;
-
Премахване на допълнителното осигуряване за извънреден труд и работа по празници, което води до намаляване на осигурителния доход на служителите.
