Светът е на ръба: доставките на втечнен газ от Персийския залив спират до 10 дни
Доставките на втечнен природен газ от Персийския залив навлизат в критична фаза, а световният енергиен пазар е изправен пред нов силен шок. В рамките на до 10 дни се очаква да пристигнат и последните LNG танкери, отплавали от региона преди прекъсването на потоците, което означава, че много държави тепърва ще усетят пълния ефект от кризата. Financial Times предупреждава, че ситуацията вече не е просто тревожна, а преминава в силно критичен етап.
Основният удар идва от Катар, който е сред най-важните играчи на световния LNG пазар и има ключова роля за снабдяването на Азия и Европа. Износът беше блокиран след затварянето на Ормузкия проток, а допълнителен натиск създадоха и щетите по енергийната инфраструктура в Рас Лафан – един от най-важните газови хъбове в света. Според Reuters и изявление на енергийния министър Саад ал-Кааби, 17% от капацитета на Катар за втечнен природен газ ще остане извън експлоатация между три и пет години.
Това означава, че глобалният пазар на природен газ се свива не само краткосрочно заради блокираните маршрути, но и в по-дълъг хоризонт заради трайните поражения върху производствени мощности. Част от корабите, натоварени в Катар и Обединените арабски емирства преди началото на войната, все още са на път към клиентите си, но след пристигането им свободните количества LNG ще намалеят рязко. Именно затова анализаторите предупреждават, че реалният недостиг тепърва ще се усеща с пълна сила на пазарите в Азия и Европа.
За страните, зависими от внос на синьо гориво, това означава по-високи цени, по-ожесточена конкуренция за доставки от САЩ и други производители, както и натиск за преминаване към алтернативни енергийни източници. При някои икономики това може да доведе до ограничаване на потреблението, индустриални съкращения и извънредни мерки за бизнеса и домакинствата. Най-силно изложени остават азиатските пазари, които купуват по-голямата част от LNG от Персийския залив.
Китай остава сред страните с най-сериозна зависимост от втечнен газ от региона, макар да разполага и със собствен добив, както и с възможност да компенсира част от недостига чрез въглищни мощности. Япония е по-слабо уязвима спрямо този конкретен маршрут, но общото напрежение на пазара и поскъпването на LNG неизбежно оказват влияние и върху нейната енергийна сигурност. Така кризата в Персийския залив вече се превръща не само в регионален конфликт, а в глобален риск за доставките на природен газ, цените на енергията и икономическата стабилност.
