След задържането на Николас Мадуро от американските специални сили, бъдещето на Венецуела остава несигурно. Политическата сцена е разкъсвана от конкуриращи се интереси, а ключови фигури в страната не проявяват никакво желание за сътрудничество с Вашингтон.
Само ден преди нападението над Каракас, Мадуро изрази готовност за „сериозен диалог“ със САЩ. Вместо преговори обаче, той се оказа под арест и предстои да бъде изправен пред съд в Ню Йорк по обвинения в наркотероризъм.
Въпросът, който вълнува света, е как ще се управлява страната с най-големите петролни запаси на планетата. Президентът Доналд Тръмп бе категоричен: „САЩ ще поемат управлението, докато не бъде осигурен стабилен преход“. Според експерта Хесус Рензуло от института GIGA, Вашингтон вероятно вече е постигнал споразумения с част от елитите в Каракас, за да започне процес по „изграждане на нацията“.
Анализатори наричат този подход „доктрината Донро“ – съвременен прочит на доктрината „Монро“, целящ да възстанови пълното господство на САЩ в Западното полукълбо. Критиците обаче предупреждават, че действията без международна легитимност могат да послужат за оправдание на авторитарни режими в Русия и Китай да предприемат подобни агресивни ходове срещу свои съседи.
Настоящият военен удар буди болезнени спомени от периода 1960–1990 г., когато САЩ подкрепяха преврати и диктатури в региона под претекст на борба с комунизма. Случаят с Мадуро силно напомня и на свалянето на панамския диктатор Мануел Нориега през 1989 г., който също бе съден в САЩ за наркотрафик.
Въпреки че вицепрезидентът Родригес е обявена за временен държавен глава, реалната власт във Венецуела е разпределена между граждански и военни фракции. Докато Родригес представлява административния апарат, министрите Диосдадо Кабейо и Владимир Падрино контролират репресивния апарат и разузнавателните служби.
Венецуелската армия разполага с над 2000 генерали – повече от двойно спрямо тези в САЩ. Тези висши офицери контролират не само петролната компания PDVSA, но и разпределението на основните ресурси в страната. Повечето от тях са тясно обвързани с режима и едва ли биха предали властта на опозиционни лидери като Мария Корина Мачадо или Едмундо Гонсалес без сериозни гаранции или въоръжен конфликт.
В момента център на вниманието е Диосдадо Кабейо. Описван като непредвидим и идеологически краен, той контролира службите за сигурност, обвинявани от ООН в престъпления срещу човечеството. Неговото обкръжение засега отказва каквито и да е преговори с американската администрация.
