Две години и половина зад решетките без присъда. След тежка животоспасяваща операция и дни без лекарски преглед. Това е реалността на Георги Георгиев – подсъдим по нашумялото дело „Дебора“, който на 24 юни в затвора в Стара Загора е предприел крайна стъпка: безсрочна гладна стачка.
„Не искам да умра. Искам да ме чуят. Защото това, което ми се случва днес, може утре да се случи на всеки. Истината ще излезе наяве – и ще струва скъпо. На мен, и на съвестта на онези, които мълчат“, гласи неговото послание, изпратено от изолатора, където вече е преместен.
Георгиев твърди, че след операцията не е получил медицинските грижи, от които се нуждае, и че към него се подхожда с пренебрежение и безчовечност. Според него, истинският извършител на престъплението остава на свобода, докато той бива превръщан в изкупителна жертва.
„Отнеха ми свободата, здравето, живота. А онзи, който наистина трябва да отговаря, е навън. Това ли наричаме правосъдие?“, пита той с гняв и болка.
До този момент няма официална позиция нито от прокуратурата, нито от ръководството на затвора в Стара Загора.
Случаят повдига тревожни въпроси не само за хода на делото „Дебора“, но и за цялостното състояние на съдебната система и условията в местата за лишаване от свобода в България. Колко струва една човешка история зад решетките – и колко още ще бъдат заглушени?
