Подготовката за Гергьовден започва още в навечерието на празника с омесването на обредни хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви с „мълчана вода“ – вода, донесена в тишина. Жената или девойката, която меси, е пременена в празнични дрехи и окичена със свежа зелена китка. Докато меси, тя остъргва нощвите със сребърна пара или гривна, за късмет. Готовото тесто се покрива с женска риза – обреден жест с вярата, че така ще се раждат повече женски агънца, а върху всичко се поставя китка. Украсата на хлябовете символизира най-важните за българина поминъци – земеделие и животновъдство.
Сутринта на Гергьовден, още преди изгрев, домът, иконите и кандилото, кошарата и всички стопански постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, млечка, оман, както и цъфнали клони от люляк, бук или глог. Зелените венци се поставят и върху съдовете, в които се добива и съхранява мляко, масло и сирене.
При изгрев стадата се извеждат „на попас“ – за кратка паша, след което се извършва първото обредно доене за годината. Започва се с овцата, която първа е родила или тази, чието агне ще бъде принесено за курбан. Тя се окичва с венец от свежи треви. Ведрото за мляко също се украсява с венец и червен конец или мартеница. Доенето се извършва през венеца и през хляб с дупка в средата – кравай, който се държи над млякото. Част от обредния хляб се натрошава и се дава в храната на животните, за здраве и плодородие.
Смята се, че свети Георги, като закрилник на нивите, язди своя кон и още преди изгрев обхожда посевите, благославяйки ги. В тази връзка стопаните отиват до нивите си, за да извършат ритуално обхождане, носейки първото червено великденско яйце, което заравят в средата на нивата. В някои райони на Западна България се разпръсква и сламата от трапезата на Бъдни вечер, пазена специално до Гергьовден.
Според народните вярвания, червеното яйце и сламата предпазват посевите от градушки и магии, които могат да „оберат“ плодородието. Стопаните се молят на свети Георги да измоли от Бога плодородна година и дъжд, защото, казва народът, „всяка капка дъжд на Гергьовден струва колкото жълтица“. Това се пее и в народната песен: „Свети Георги – златен, златен – дай, Боже, дъжд!“
На тръгване от нивите те откъсват зелени класове, които занасят у дома – като символ на надеждата за богата реколта.
