„От технологична гледна точка системата BG-ALERT функционира надеждно. Като софтуер тя предоставя възможности за бързо и мащабно предупреждение на населението. В момента не съществува друг канал, който да позволява достигане до толкова много хора за толкова кратко време.“ Това заяви в интервю за БНТ главен комисар Александър Джартов, директор на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.
По неговите думи, както всяка нова система, и BG-ALERT изисква време, за да бъде напълно възприета както от институциите, така и от гражданите. „Важно е институциите да свикнат с начина, по който системата работи, и да разберат концепцията зад нея. От съществено значение е и хората да започнат да я възприемат като достоверен източник за предупреждение“, подчерта Джартов.
Обучения и подготовка
Главен комисар Джартов съобщи, че в рамките на няколко седмици се очаква системата да заработи в пълния си капацитет. „Проведохме обучения с всички областни управители и 29 от техните заместници. Обратната връзка от тях е изключително положителна. Макар първоначално системата да изглежда абстрактна, в действителност тя представлява много практичен инструмент“, посочи той.
Обученията продължават – през следващата седмица ще се проведе нова серия семинари, насочени към служители от различни институции. Освен това седем експерти от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) вече са преминали през същата подготовка.
Използване на системата – с преценка и отговорност
„BG-ALERT ще бъде активирана само при необходимост. Например, при около 50 000 инцидента годишно, не е нито възможно, нито нужно системата да се задейства при всяко едно от тях“, обясни главен комисар Джартов. Важна роля играе преценката на институциите според контекста на всяко конкретно бедствие – кога използването ѝ има реална добавена стойност и кога би било неоправдано.
Той подчерта, че обучението има за цел да даде на институциите точни насоки за това кога, при какви условия и с каква цел да се използва системата.
Предизвикателството на бързата реакция
„Границата между ефективно предупреждение и създаване на паника е много тънка“, предупреди Джартов. По думите му, макар разпространението на съобщенията чрез системата да отнема само секунди до няколко минути, вземането на решение дали да бъде активирана може да отнеме повече време.
„В първите минути и часове след едно бедствие информацията е често оскъдна и противоречива. Това прави процеса по взимане на решение изключително сложен. Но именно в тези моменти е критично важно какви мерки за предупреждение ще бъдат предприети“, посочи той.
Системата е част от по-широка комуникационна мрежа
BG-ALERT не е единственият канал за оповестяване – паралелно с нея могат да се използват радио, телевизия и сирени. „Кои канали ще бъдат активирани, зависи от информацията, с която разполагат институциите“, обясни Джартов.
Той добави, че се работи за подобряване на комуникацията между институциите, които имат данни за предстоящи или вече настъпили бедствия. „Изготвен е план с конкретни дейности, който вече е представен на министър-председателя. Целта е информацията да достига по-бързо до отговорните лица, които вземат решенията“, заключи директорът на ГДПБЗН.
