На 27 декември според църковноя се календар се почита свети апостол Стефан. Празникът е известен още като Стефановден.
На 27 декември имен ден празнуват всички с имената: Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойка, Стойчо, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон, Шона.
История на празника
Свети Стефан е една от най-почитаните личности в историята на християнската църква. Той е бил един от първите седем дякони, които помагали на апостолите в тяхното служение, особено в справедливото разпределение на милостинята сред нуждаещите се. Тази длъжност е била от голямо значение за ранната Църква, тъй като благодарение на нея апостолите са имали повече време за молитва и проповядване.
Стефан бил ревностен проповедник на вярата в Христос, неговите речи и чудеса удивявали мнозина. Но силата му събудила яростна враждебност сред религиозните водачи, които не признавали християнските учения. Според Деяния на апостолите, по време на една от своите проповеди Стефан бил обвинен в богохулство, защото казал, че Божият храм вече няма да бъде единственото място за поклонение на Бога.
Смъртта му оказва голямо влияние върху общността на вярващите. Апостол Павел, който по това време е бил известен като Савел и е преследвал християните, е свидетел на смъртта на Стефан, което по-късно оказва влияние върху обръщането му към вярата.
Традиции, поверия и обичаи
По знаците на деня предците ни са съдили какво ще е времето и лятото. Ако през нощта се появи слана, очаквайте сняг. Ако денят е топъл, лятото ще бъде горещо.
На църковния празник 27 декември църквата осъжда кавгите, псувните и нецензурния език; забранено е да завиждате, да отмъщавате, да клюкарствате, да мързелувате и да отказвате помощ на някой, който ви моли да му помогнете.
Какво не можете да правите днес според народните вярвания: смята се, че на този ден никога не трябва да изхвърляте трохи от хляб – те символизират просперитет. С остатъците от хляб трябва да се нахранят птици и животни.
На православния празник днес хората се обръщат с молитви към Свети Стефан с молба за укрепване на вярата, душевен мир и благоденствие. Светецът се смята и за покровител на добитъка.
По традиция стопанката на деня трябва да стане рано и да приготви празничната трапеза. На нея трябва да присъстват празнична питка, баница, сарми, свинско с кисело зеле. Трапезата не се вдига цял ден, за да е плодородна годината.
Това е ден за равносметка. Цялото семество се събира на този ден и трябва да прекара възможно повече врееме заедно. От Стефановден до Йордановден заповат така наречените “мръсни дни”. През този период жените не трябва да мият косите си. Забранение са кръщенета и венчавки. Според народните вярвания в периода на “мръсните дни” зли сили бродят по земята.
Забранено е да се работи с остри предмети на този ден. Забранено е бременните и нераждалите жени да работят на този ден. Вярва се, че ако нарушат тази забрана раждането им няма да е леко.
Забранено е да се извършва домакинска работа освен готвене. На Стефановден не се чисти, не се шие, не се преде и не се плете.
Неомъжените девойки също извършват важен обичай, чрез който гадаят какъв ще бъде женихът им. Според народните вярвания те трябва да сложат ечемичени зърна под възглавницата си, за да сънуват своя бъдещ жених.
Друг обичай е ладуването, който също се извършва от моми. Всяка от тях нарича по една китка. Момите се събират за предпочитане в най-богата къща. Всяка хвърля своята китка в “мълчана” вода – вода, която е налята от извор или чешма и донесе у дома в мълчание. Съдът с китките се покрива с червена кърпа и престоява така през нощта. На следващия ден една от момите се облича като булка и започва да нарича всяка китка за присъстващите на ритуала моми.
