Докато Доналд Тръмп заплашва да използва американската армия, за да завземе Гренландия, европейски официални лица и дипломати започват тихо да изричат мисъл, която доскоро изглеждаше немислима: как би изглеждал един ответен удар?
Макар че военна конфронтация между Съединените щати и която и да е европейска сила вероятно би се превърнала в една от най-кратките войни в историята, съществуват и други начини, по които съюзниците на Гренландия биха могли да окажат натиск върху американския президент, ако той откаже компромис, пише „Политико“.
Основният лост за влияние е обширната мрежа от военни активи в Европа, която САЩ използват — в геополитическия жаргон — за проектиране на сила далеч от собствената си територия, включително в Африка и особено в Близкия изток.
Защо Вашингтон би продължил да има достъп до тези бази или да разчита на подкрепа от военноморските, военновъздушните и дори разузнавателните служби на съюзниците си, ако се опитва да отнеме суверенна територия от член на НАТО като Дания?
Темата е толкова деликатна, че дипломатите се стремят да я държат извън официалните дебати по време на срещите на върха на ЕС и НАТО. Въпреки това петима служители и дипломати потвърждават пред „Политико“, че въпросът как Европа би могла да отговори на действията на Тръмп се обсъжда на закрити срещи из целия континент.
Освен на военната инфраструктура, САЩ разчитат на Европа и като ключов търговски партньор. Европейските правителства харчат милиарди долари годишно за закупуване на американско въоръжение — фактор, който също може да се превърне в средство за натиск, ако клиентите решат да се отдръпнат.
Големият риск, според част от официалните лица, е че подобно открито предизвикателство може бързо да ескалира в пълен разрив на трансатлантическите отношения. Други обаче смятат, че при управлението на Тръмп алиансът става все по-токсичен и Европа трябва да търси собствен път напред.
Най-близо до директно предупреждение за ответни мерки стигна френският президент Еманюел Макрон с поредица от внимателно подбрани изявления.
„Не подценяваме изказванията относно Гренландия“, заяви Макрон пред министрите си тази седмица. „Ако суверенитетът на европейска и съюзна държава бъде засегнат, последиците ще бъдат безпрецедентни. Франция следи ситуацията с най-голямо внимание и ще действа в пълна солидарност с Дания.“
Френски правителствен служител не потвърди дали Макрон е бил или планира да бъде в контакт с Тръмп по темата, но подчерта, че „въпросът е изключително деликатен и всяка дума се претегля внимателно“.
Лесният или трудният път
Завоалираното предупреждение на Макрон дойде на фона на започнали преговори във Вашингтон между външните министри на Дания и Гренландия и администрацията на Тръмп в търсене на компромис за бъдещето на острова с население от 57 000 души.
След срещи с вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, датският външен министър Ларс Льоке Расмусен опита да звучи умерено оптимистично, но призна, че напредък не се очертава.
„Президентът има желание да завладее Гренландия“, заяви Расмусен. „Затова между нас остава фундаментално несъгласие.“
Дипломати от различни европейски държави, пожелали анонимност заради чувствителността на темата, споделят, че в столиците се обсъждат варианти за противопоставяне на Тръмп. По-меките подходи включват забавящи тактики, лобиране сред републиканците във Вашингтон, демонстративни визити на съюзнически войски в Гренландия и дори информационна кампания в САЩ.
В същото време обаче се обсъждат и по-радикални сценарии — включително ограничаване или прекратяване на подкрепата за американските военни разполагания и дори възстановяване на контрол върху базите, разположени на европейска територия.
Основната причина европейците да избягват публична конфронтация е зависимостта им от подкрепата на Тръмп за гарантиране сигурността на Украйна в рамките на евентуално мирно споразумение с Русия. Наред с това много съюзници просто не могат да си представят свят, в който САЩ използват сила, за да завземат Гренландия.
Друг европейски служител потвърждава, че правителствата обсъждат как да реагират ефективно на американските териториални претенции. „Европа има влияние, но не го използва пълноценно“, казва той. „Все още не сме психически подготвени за ескалацията, която подобен ход би предизвикал. Но трябва да бъдем.“
В рамките на НАТО, където разговорите за санкциониране на САЩ остават почти табу, някои предупреждават, че подобен подход би бил нож с две остриета. „Използването на базите като инструмент за натиск е възможно, но би довело до взаимни загуби“, казва дипломат от Алианса. „Европа би отслабила собствените си гаранции за сигурност, а САЩ биха изгубили най-ценната си оперативна платформа.“
Американските активи в Европа
Към 2024 г. САЩ разполагат с 31 постоянни бази и още 19 военни обекта в Европа в рамките на Европейското командване. По данни на Пентагона там са разположени поне 67 500 военнослужещи, основно в Германия, Италия и Обединеното кралство.
Сред тях са базата Рамщайн в Германия — най-голямата на НАТО в Европа — както и въздушните бази Лейкенхийт и Милденхол във Великобритания. Базата Авиано в Италия поддържа единственото американско изтребително крило южно от Алпите и е ключов център на въздушната мощ на НАТО.
Според бившия командир на американските сили в Европа Бен Ходжис тези бази са „от съществено значение за оперативната готовност и глобалния стратегически обхват на САЩ“. Принудителното им затваряне би имало „катастрофални последици“ за американските операции, особено за мисиите в Близкия изток и Африка.
Ходжис допълва, че Вашингтон би загубил и около половината от капацитета си за обмен на разузнавателна информация, а Европа разполага и с още един силен коз — покупките на американско оръжие. Само през 2024 г. европейските държави одобриха сделки за 76 милиарда долара, над половината от глобалния обем на САЩ.
„Европа може да помогне за спасяването на НАТО и трансатлантическите отношения, като покаже, че не е просто пасивен изпълнител“, подчертава Ходжис.
И въпреки цялата тревога около Гренландия, спорът не е водещият приоритет за сигурността на ЕС и Обединеното кралство. Много държави се опасяват, че конфликтът отклонява вниманието от основната задача — защитата на Украйна от нова руска агресия.
„Трансатлантическите отношения се променят“, обобщава представител на ЕС. „И връщане назад няма.“
