Сцената е добре позната: представители на строителния бранш – обиден, разгневен, иронично „разорен“ – се събират в сградата на Община Пловдив, за да се оплачат, че някой се осмелява да ги накара да плащат повече. Поводът: планираното увеличение на таксите за издаване на строително разрешение. Проблемът им? Че вече няма да излиза толкова евтино да превърнеш още един квартал в бетонен лабиринт без улици и тротоари.
Кметът Костадин Димитров остана на позиция – увеличението ще има. И слава Богу. Защото „такса разрешително“ не е просто бюрократичен жест, а минимален принос към инфраструктурата, която по правило не идва с новите кооперации. Само че строителният сектор има друго мнение – според тях новата ставка (формирана като процент от проектната стойност) била „неясна“, „висока“, „непредвидима“. Само дето предвидимото е едно – че отново някой друг трябва да плати за улиците и тръбите.
Същите тези инвеститори, които със замах слагат по 200 апартамента върху 2 декара, сега обясняват как сами си правели улиците, водопроводите, даже електрическите стълбове. Велико саможертване, разбира се – само че дали не е просто част от задължителната инфраструктура, която така или иначе трябва да изградят около собствените си проекти?
И тук идва големият въпрос: след като печелите милиони от продажба на ново строителство, защо таксата за строително разрешително е толкова непоносима? Или алчността вече е толкова ослепителна, че не виждате как градът около вас се задъхва?
Ако за строителите това увеличение е „удар“, за жителите на Пловдив е надежда – че някой най-сетне ще започне да изисква повече от онези, които бетонират града и печелят от това. И че инфраструктурата няма да идва само със закъснели протести и „бойкот на общинските процедури“.
Нека бойкотират. Може би така градът ще си поеме глътка въздух.
#Пловдив #БетоннаГлад #АлчностВСгради #ТаксаРазрешително #ИнфраструктураЗаВсички #СтроителенНатиск #КрайНаБетона #ГрадЗаХората #ОбщинскиСъветПловдив #СправедливостВГрада #НеНаБетонирането #ПловдивСеСъбуди
