Българското земеделие е изправено пред сериозна ликвидна криза, породена от рязкото поскъпване на торовете и забавената реакция на държавата. За това предупреди председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов след среща между представители на сектора и служебното правителство.
По думите му институциите са реагирали твърде късно, въпреки че браншът е алармирал за проблема още преди повече от две седмици. Земеделските производители настояват за спешни мерки и финансова подкрепа, които да компенсират растящите разходи за торове и горива.
Кризата се задълбочава допълнително от напрежението в Близкия изток, което доведе до блокиране на Ормузкия проток – ключов маршрут за глобалната търговия с петрол и суровини за производство на торове. В резултат цените на торовете са се повишили с над 30%, като само за няколко дни цената на уреята е скочила с 13% до около 550 долара за тон.
Според Проданов фермерите в България са принудени да купуват торове единствено за текущи нужди, без възможност да трупат резерви. Това увеличава риска за предстоящата селскостопанска кампания и поставя под въпрос нормалното ѝ протичане.
Допълнителен натиск върху сектора идва и от външната конкуренция. В Гърция например държавата е въвела 15% субсидия за закупуване на торове. Това дава възможност на гръцките фермери да изкупуват количества дори от българския пазар, което още повече усложнява ситуацията у нас.
Проблемите се задълбочават и от засиления внос на слънчоглед от Аржентина, при който са установени сериозни нарушения на европейските изисквания за безопасност на храните.
По данни на Българската агенция по безопасност на храните нивата на пестициди в част от доставките надвишават допустимите стойности между пет и седем пъти. Въпреки това остава неясно какъв е контролът и дали тази продукция не се смесва с българска.
Въпреки натрупаните кризи през последните години – пандемията, войната в Украйна и напрежението в Близкия изток – от бранша уверяват, че към момента няма непосредствен риск от рязко поскъпване на хляба. Това се дължи на стабилните световни запаси и рекордното производство на пшеница.
Земеделският сектор обаче настоява за бързи и конкретни действия от страна на държавата, за да се предотвратят масови фалити и да се гарантира успешното провеждане на пролетната кампания.
