Въпреки обнадеждаващите сигнали за ръст и инвестиции, зад фасадата на автомобилния сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се крие все по-сложна и нестабилна финансова среда. Регионът, който през последното десетилетие се превърна в ключов производствен хъб за автомобилната индустрия, днес е изправен пред съвкупност от икономически, геополитически и секторни предизвикателства.
Финансов натиск и рискова среда
Растящите производствени разходи, спадът в търсенето на основните пазари, концентрираните вериги за доставки и заплахата от нови мита поставят автомобилните производители, доставчици и свързаните финансови институции в ЦИЕ в трудно положение. Според данни от Търговския регистър, в България в сектора официално оперират 558 компании, но реалният брой на фирмите, свързани с автомобилната индустрия, е в пъти по-голям, ако включим доставчиците, логистичните оператори и предприятията в спомагателни сектори.
„За България това би означавало намаляване на поръчките, спад в производството и в износа на компоненти към европейските автомобилни производители“, коментира Пламен Димитров, управител на Coface за България. Данните на НСИ подкрепят тази прогноза: през март 2025 г. промишленото производство е спаднало с 8,3% на годишна база – четвърто поредно тримесечие на спад. Особено засегнат е енергийният сектор (-30%), но и преработващата промишленост продължава да тегли индекса надолу.
Волатилност на търговията и международен натиск
Автомобилната индустрия в ЦИЕ е тясно интегрирана в глобалните вериги за доставки. През 2024 г. Полша е изнесла автомобили и части на стойност 35 млрд. долара (11% от общия си износ), а в Румъния този дял достига 35% от националния износ. В България близо 10 000 компании търгуват с автомобилни части, а над 9 000 се занимават с продажба на нови и употребявани автомобили. В страната оперират и водещи производители на батерии и акумулатори като „Монбат“ и „Ел Бат“, както и стотици фирми в сектори като производство на електродвигатели, трансформатори и алуминиеви компоненти.
Въпреки това, глобалната несигурност – особено възможността за въвеждане на мита от страна на САЩ – поражда рискове за веригите за доставки. Макар България да няма директен мащабен износ за американския пазар, индиректните последици могат да са сериозни.
Ликвидност и фалити под натиск
Много от производителите и доставчиците в региона оперират с маржове под 10%. Това означава, че дори краткосрочни колебания в търсенето могат да доведат до остри ликвидни затруднения. По данни на Coface, броят на процедурите по несъстоятелност сред доставчиците в ЦИЕ се е увеличил с 15% през първото полугодие на 2024 г. – тревожен сигнал за нарастваща уязвимост.
Забавено възстановяване и структурни предизвикателства
Въпреки ръста на регистрациите на нови автомобили в еврозоната (над 140 индексни пункта до края на 2024 г.), възстановяването в ЦИЕ е по-слабо и силно зависимо от модели с двигатели с вътрешно горене – все още 74% от новите регистрации. Това забавя адаптацията към новите екологични изисквания и увеличава риска от бъдещи регулаторни санкции.
Секторът остава уязвим и по линия на зеления преход, конкуренцията от Китай, забавянето в електрификацията и все по-очевидната загуба на конкурентоспособност на европейските производители.
На фона на растящи разходи, непредсказуеми търговски отношения и бързо променящи се технологични и потребителски изисквания, автомобилната индустрия в Централна и Източна Европа е в критична фаза. За българските компании това означава повишени рискове, нужда от гъвкави стратегии и проактивно управление на ликвидността и външните зависимости. Устойчивостта вече не е просто предимство – тя е условие за оцеляване.
