Рискът от странични ефекти е сравним с този на хиалуроновата киселина
Вълната от иновативни процедури в естетичната медицина доведе до истински бум на нов метод, който звучи екзотично дори за Холивуд – терапии с ДНК от сьомга. Звезди от САЩ масово пътуват до Южна Корея, където процедурата се прилага от години и се смята за едно от най-ефективните средства за подмладяване на кожата.
Докато в Америка веществото, извлечено от сперма на сьомга, се използва основно в козметиката под формата на кремове и маски, в Азия то отдавна се инжектира подкожно като част от регенеративна терапия.
Активната съставка, известна в продуктовите формули като Sodium DNA, HP DNA или PDRN, всъщност не е самата сперма, а депротеинизирани полинуклеотиди – „чисти“ фрагменти от ДНК или РНК, от които са премахнати всички белтъчини. Те стимулират обновяването на клетките, подобряват еластичността и ускоряват заздравяването на тъканите. Освен в естетичната медицина, тези вещества намират приложение и в офталмологията, ортопедията и кардиологията заради доказаните си регенериращи свойства.
Сред известните почитателки на терапията е актрисата Дженифър Анистън, която призна в шоуто на Джими Кимъл, че след години употреба на филъри е решила да премине към по-естествени методи за възстановяване на кожата. Тя започнала с маска, а след впечатляващи резултати продължила с кремове и накрая – с инжекции с ДНК от сьомга. „Ефектът беше поразителен – кожата ми буквално засия“, разказва актрисата. Подобен опит споделя и Ким Кардашиян, която също е пробвала азиатската процедура.
Пациентите обаче предупреждават, че терапията не е безболезнена – правят се между 100 и 150 микроубождания, след които лицето изглежда подпухнало и зачервено. В рамките на ден-два обаче отокът спада, а след около седмица кожата става изключително гладка и сияйна. Сухотата, лющенето и разширените пори изчезват, а т.нар. ефект на „порцеланова кожа“ прави гримът излишен.
Според дерматолози рискът от странични реакции е минимален и сравним с този при процедурите с хиалуронова киселина. Препаратът не мигрира и не се задържа дългосрочно в тъканите – абсорбира се напълно в рамките на две седмици.
