Съдържание
Християнският свят се подготвя да посрещне Рождество Христово, а в българската традиция навечерието на този светъл празник е познато като Бъдни вечер. Това е една от най-почитаните нощи в годината – изпълнена с дълбока символика, стари обичаи и вяра в по-добро бъдеще. По традиция Бъдни вечер събира семейството около общата трапеза в тихо и смирено очакване на Христовото Рождество.
Бъдникът – огънят, който пази дома
Според древния обичай стопанинът на дома запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. С него той разбърква огъня и изрича благословия за здраве, плодородие и благоденствие на дома и семейството. След това бъдникът се поставя да тлее през цялата нощ, като се вярва, че огънят му носи закрила и топлина.
Бъдникът, известен още като коледник или прекладник, се смята за осветен и носещ благодат. Корените на обичая се откриват в древните славянски вярвания, а след покръстването на българите той се свързва с раждането на Исус Христос. В съвременните домове символиката на бъдника често се заменя от коледната елха.
Празничната трапеза – символ на изобилие и единство
Традиционно трапезата за Бъдни вечер се нарежда ниско – на земята или върху слама, в югоизточния ъгъл на дома, под иконите. Днес този обичай е запазен най-често символично, като под покривката се поставя слама.
В последните дни на коледните пости – от Игнажден до Бъдни вечер – се консумира само постна храна. Ястията трябва да са нечетен брой, обикновено 7, 9 или 12, които символизират дните на седмицата, месеците на бременността и годишния кръговрат.
Сред задължителните блюда са варено жито, боб, сърми, пълнени чушки, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи и вино. В различните краища на България се приготвят и традиционни печива като тиквеник или зелник. Трапезата и домът се прекадяват с тамян за здраве, защита и благослов.
След като всички седнат, никой не става от масата до края на вечерята – знак за сплотеност и уважение към празника.
Обредният хляб „Боговица“ и късметът за годината
Неотменна част от Бъдни вечер е обредният хляб „Боговица“, в който се слага паричка за късмет. След молитва стопанинът разчупва питата, като първото парче се оставя пред иконата в чест на Богородица.
Останалите парчета се раздават по старшинство. Вярва се, че този, на когото се падне парата, ще бъде здрав и щастлив през идната година. Младите моми поставят залък от хляба под възглавницата си, за да им се присъни бъдещият избраник.
Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през годината. В края на вечерята се чупят орехи – ако ядката е пълна и здрава, годината ще бъде успешна и без болести.
В очакване на Рождество и благословията на коледарите
Семейството остава будно до полунощ, когато според християнската вяра се ражда Христос. Тогава из селата и градовете тръгват коледарите, които с песни и благословии наричат за здраве, берекет и благоденствие.
Трапезата не се вдига през цялата нощ – според поверието това пази късмета в дома, а в тишината на святата нощ душите на починалите близки идват да споделят празника заедно с живите.
