След поредния остър сблъсък с Доналд Тръмп, Илон Мъск даде заявка, че е готов да предизвика най-силния политически дуопол в света. Най-богатият човек на планетата разкри, че обмисля създаването на нова политическа партия, чиято цел ще бъде да разчупи бетонираната двупартийна система в Съединените щати. Но историята показва, че Америка не е особено гостоприемна към третите сили.
Мъск, който обикновено е асоцииран с технологични революции, сега изглежда е решил да навлезе и в политиката с амбицията на стартъп предприемач. Отношенията му с Тръмп стават все по-напрегнати – главно заради остро изразената му критика срещу т.нар. “голям красив закон” за данъци и публични разходи, който администрацията на Тръмп лансира. По думите на Мъск, новото законодателство ще обезсмисли целия му досегашен принос към обществената политика.
В знак на протест милиардерът отправи заплаха към Републиканската партия: ако законът бъде приет, ще финансира собствени кандидати за междинните избори през 2026 г. Още по-дръзко звуча и друго негово предупреждение – че може да основе нова политическа формация, която да „върне гласа на хората“.
Подобна заявка е революционна, но и изключително трудна за реализиране. Въпреки че значителна част от американците не се чувстват представени от нито една от двете големи партии, алтернативните формации рядко пробиват. Либертарианската партия, съществуваща от 1971 г., все още се бори за реална политическа тежест. Най-големият ѝ успех бе през 2016 г., когато кандидатът Гари Джонсън спечели 3,27% от гласовете – далеч от мащаба, необходим за президентска победа.
Зелената партия също има дългогодишно присъствие, но до днес не е успяла да излъчи нито един значим представител в Конгреса или губернаторски пост.
Съществува обаче ясно изразено разочарование сред избирателите. Според последните данни от агенция YouGov, близо 60% от американците не одобряват президента Тръмп. А изследване на Pew Research Center от 2022 г. показва, че значителна част от обществото желае по-широко политическо представителство и появата на нови партии.
Но желанието за промяна не гарантира успех. Анализ от 2024 г. сочи, че дори недоволните избиратели на двете големи партии рядко се осмеляват да подкрепят независими или центристки кандидати. Лоялността към установените политически лагери остава силна, въпреки нарастващото недоверие.
Ако Мъск все пак пристъпи към създаването на партия, той ще трябва да се изправи не само срещу дълбоко вкоренени политически структури, но и срещу изборна система, която систематично обезкуражава алтернативните гласове. Дали ще успее да обърне политическия сценарий, както го направи с индустриите за коли, космос и интернет, предстои да разберем.
