САЩ казват: преговори има. Иран казва: няма. Истината в момента е по средата. Публичната линия на Вашингтон е, че вече има движение към край на войната и че към Техеран е изпратено американско предложение за деескалация. Публичната линия на Иран е обратната – няма доверие в САЩ, няма реални преговори и американците „преговарят сами със себе си“. Но зад кулисите картината е по-сложна: Reuters съобщи, че Пакистан е предал американско предложение на Иран, а високопоставен ирански източник е потвърдил, че такова предложение е получено и се разглежда. Това означава, че канал за комуникация има, но той засега е непряк и посреднически, а не официален открит мирен процес.
Най-важното разграничение е между „контакт“ и „преговори“. От американска гледна точка самото изпращане на 15-точков план и предаването му чрез посредници вече е доказателство, че процесът е започнал. От иранска гледна точка това не е преговаряне, а просто получено послание от противник, на когото не вярват. Reuters дори цитира ирански източник, според когото първоначалният отговор на Техеран „не е бил положителен“, макар предложението да не е окончателно отхвърлено. Това подсказва, че сме по-скоро във фаза на сондажи и проверка на позиции, отколкото в етап на реална сделка.
И тук идва голямото противоречие: САЩ имат интерес да говорят за напредък, Иран има интерес да не изглежда, че отстъпва. За Доналд Тръмп е важно да покаже, че военният натиск и дипломатическите му ходове дават резултат. За иранското ръководство е важно да не изглежда, че влиза в преговори под натиск, особено пред вътрешната публика, армията и Революционната гвардия. Затова Вашингтон говори за движение към край на войната, а Техеран отговаря с твърда реторика и демонстративно недоверие.
По отношение на посредниците също има интересен контраст. В статията се акцентира върху ролята на Пакистан, Египет и Турция. Последните данни до голяма степен потвърждават това. Reuters съобщава, че Пакистан действително е ключов посредник и чака официален ирански отговор, а също така посочва, че Пакистан или Турция се обсъждат като възможни места за разговори. Отделно Reuters цитира турски представител от управляващата партия, според когото Турция също предава послания между САЩ и Иран. Тоест, ако има реален дипломатически канал, той в момента минава не през преки срещи Вашингтон–Техеран, а през регионални посредници с достъп и до двете страни.
Съдържанието на американското предложение също е показателно. Според Reuters и други водещи издания планът включва искания Иран да ограничи или спре обогатяването на уран, да свие ракетната си програма и да прекрати подкрепата за регионални съюзници и прокси групи. В темата влиза и Ормузкият проток, който е критичен за световните доставки на петрол и газ и вече влияе върху пазарите. С други думи, САЩ не предлагат просто „спрете стрелбата“, а много по-широка рамка: ядрена програма, ракети, регионално влияние и сигурност на морските маршрути. Именно затова шансовете за бърза сделка изглеждат ограничени.
Ако се гледа само по официалните изказвания, човек би заключил, че никакви преговори няма. Ако се гледа само по изтичанията в медиите, ще изглежда, че сделката е почти на масата. Реалността е по-прагматична: има обмен на предложения, има посредници, има дипломатически сондажи, но няма потвърдени преки политически преговори с ясен график, формат и рамка.
