Индия и Пакистан постигнаха споразумение за прекратяване на огъня, съобщи първият заместник-министър на външните работи на Индия Викрам Мисри на специален брифинг. По думите му, в 15:35 ч. местно време командирът на военните операции на Пакистан се е свързал с индийския си колега, след което е било договорено прекратяване на всички военни действия — по суша, въздух и море — считано от 17:00 ч. индийско стандартно време.
„Двете страни получиха инструкции за прилагане на споразумението, а следващият разговор между командирите на военните операции ще се проведе на 12 май в 12:00 ч.“, добави Мисри.
До решението за прекратяване на огъня се стигна след ескалация на напрежението в нощта на 7 май, когато индийските въоръжени сили започнаха операция „Синдур“. При нея бяха атакувани девет цели на територията на Пакистан и в контролираната от него част на Кашмир, където се намираха бази на терористични групировки. По информация на индийската телевизия NDTV, цитираща източници, при ударите са убити над 70 терористи, а над 60 са били ранени. Пакистан от своя страна съобщи за 26 загинали и 46 ранени, като отвърна с ответен удар.
По-рано днес президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в платформата Truth Social, че Индия и Пакистан са се съгласили на пълно и незабавно прекратяване на огъня, благодарение на посредничеството на Вашингтон. „След дълги нощи на преговори, с удоволствие обявявам това значимо споразумение“, написа той.
Конфликтът между двете държави има дълбоки исторически корени. Напрежението в региона на Кашмир датира от 1819 г., когато областта е обединена с индуистката територия Джаму. След разпадането на Британска Индия през 1947 г. и създаването на двете независими държави — Индия и Пакистан — Кашмир първоначално остава независимо княжество. Впоследствие, след въоръжен конфликт, територията му е разделена между двете страни, всяка от които претендира за пълен суверенитет върху региона.
Първата индийско-пакистанска война (1947–1948 г.) завършва с установяването на временна граница — т.нар. Контролна линия, под наблюдението на ООН. Линията, дълга около 750 км, остава разделителна зона и до днес. Още едно усложнение в конфликта настъпва през 1962 г., когато Китай анексира източната част на региона — Аксай Чин.
