универсалните пенсионни фондове и подкопава надеждите на осигурените за достойна пенсия. Данни на Комисията за финансов надзор (КФН) за периода 2020–2024 г. показват, че реалната стойност на натрупаните средства намалява, тъй като поскъпването на живота изпреварва доходността от управлението на пенсионните спестявания.
Според КФН, средногеометричната годишна доходност на универсалните пенсионни фондове за последните пет години варира между 0,79% и 3,25%. За същия период средногодишната инфлация е 6,18%, по изчисления на „Труд News“ на база данни на НСИ – почти два пъти по-висока от доходността на най-добре представилия се фонд.
Още по-съществена е разликата при натрупаните стойности. За периода 2020–2024 г. кумулативната доходност на различните универсални фондове е между 4% и 17,36%, докато натрупаната инфлация достига 35%. Това означава, че увеличението на цените е между два и осем пъти по-голямо от постигнатата доходност.
През последните две години доходността на пенсионните фондове бележи ръст, но слабото представяне през 2020 г. заради COVID кризата и отрицателните резултати през 2022 г. на фона на войната в Украйна влошават общата петгодишна картина. Представянето на фондовете е силно зависимо от международните капиталови пазари, тъй като значителна част от активите са инвестирани в акции и облигации.
Експертите напомнят, че пенсионното осигуряване е дългосрочен процес, при който има както периоди на ръст, така и на спад. Ето защо е важно резултатите да се разглеждат в дългосрочен контекст.
Допълнителен фактор е регулаторната рамка – универсалните пенсионни фондове подлежат на строги инвестиционни ограничения, с цел по-висока сигурност за спестяванията. За разлика от тях, доброволните пенсионни фондове разполагат с по-голяма свобода при инвестициите и показват по-висока доходност. За последните пет години тя варира от 8,49% до 28,72%, според „Труд News“. И все пак, дори най-високата стойност остава под кумулативната инфлация от 35% за същия период.
Една от основните причини за високата инфлация у нас е догонващият характер на икономиката спрямо по-развитите страни от ЕС. Докато България не достигне техните нива на доходи и цени, ще бъде нормално тук ръстовете и в заплатите, и в инфлацията да са по-високи.
